English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
21 Октомври 2017
11/07/2008
Пътуване до Пиняо

След почти осем месеца в Китай, дойде време и за отпуска. При мен дойдоха две от децата, Мария (23) и Паоло (15). Пристигнаха след полет София-Истанбул-Пекин, купен чрез агенция Стела Турс от София, на вероятно най-добрите цени и връзка за момента. Едва поели дъх от радостта за срещата, те имаха само едно денонощие за пренастройка към часовата разлика от 5 часа и ги поведох из голямата китайска страна с раници на гърба (backpak).

Бях чувал много за градчето Пиняо, което е обявено от Юнеско за архитуктурен паметник. Pingyao e един изключително добре запазен традиционен китайски град,  основан през 14 век от хората с националността "хан", преобладаващото население на Китай.  Неговия урбанистичен облик показва еволюцията на архитуктурния стил и планиране в имперски Китай през пет века. Специално внимание заслужават импозантните сгради, свързани с  банковото дело, на което Pingyao е бил главен център за цял Китай в 19-ти и началото на 20-ти век. 

След проучване, се оказа, че това място може да бъде посетено след пътуване с влак. Взехме цяло купе, което е за 4-ма души в нощния влак и се разположихме удобно, в условия близки до тези на Българските Държавни Железници. Потеглихме в 19.30 часа от гара Beijing West и без да бъдем обезпокоявани от никой цяла нощ, пътувахме 12 часа до 7.30 часа сутринта на другия ден. От хотела, който бе нашата връзка с града бяха забравили да ни изпратят кола, така че се доверихме на един от първите симпатични посрещачи, който ни предложи услуги и се отправихме на кратко пътуване към хотела.  

Триколката ни поведе през събуждащия се град и след всяка измината къща забравяхме за цивилизацията и света, в които живеехме. Сивотата, надвиснала във въздуха се редуваше и в къщите, които оживяваха от подранилите преди 8 часа търговци. Отидохме да оставим багажа в хотела, където ни посрещна стопанката Rainbow (всеки китаец, който комуникира с чужденци си създава английско име). Тя попита момичетата на рецепцията, дали е отишла да ни вземе кола и след като получи негативен отговор, без да промени изражението на лицето или да прави забележки на някого, отиде до касата и предложи компенсация от 15-те юана за таксито. Така че след екзотичния превоз, който си осигурихме, този проблем бе забравен незабавно.

Хотела, на който се спряхме бе в традиционен стил и много чист. Бе ни предложена стая за една вечер, обзаведена семпло и приятно, за трима души в размер на 300 юана (около 54 лева за трима души). Леглото (общо легло за трима) заема половината от стаята (от стена до стена), под което през зимата може да се пали огън. Банята бе модерно обзаведена и чиста. Не липсва и интернет, за тези които не могат без него. Бяхме решили, че ще отделим само един ден на градчето, така че ползвахме стаята само за почивка. Видяхме доста подобни хотели или къщи за гости, както и хостели, пълни с туристи, в т.ч. и младежи от различни националности. 

Града е разположен между четири крепостни стени и включва четири главни улици, 12 по-малки улички и 72 задни алеи. Pingyao е известен още като "града - костенурка", заради разположението на улиците, приличащо на линиите на гърба на костенурката. Градът предлага богато изобилие от музеи, запазени къщи, храмове, ресторанти и магазини за сувенири. Купуваме си билет за 120 юана (около 22 лева) на човек и с него започваме обиколката из всички забележителности на града.

Най-високата сграда в стария град се вижда на снимката.

 

Сградите имат приблизително еднакъв облик, построени на основата на feng shui - южен и северен двор и стаи, подредени от двете страни на източния и западен край. Изтока и севера триумфират над запада и юга, така че прислужничките са живяли в юго-източните стаи, мъжките служители в юго-западните, синовете в северо-източните и жените на синовете в северо-западните. Мъжът на къщата е имал преобладаващата част на север, която е направена с по-високи стаи, над долното ниво. Не разбрахме къде са живяли дъщерите, които не са предпочитаната челяд в китайското семейство.

На всеки 20-50 метра се натъкваш на забележителност, която е част от 19-те "трябва да се видят места в Пиняао". На всеки нов обект ти перфорират билета, за да не се объркаш и почнеш да повтаряш посещенията. Този град би трябвало да се разгледа за два дни, но това не бе в нашите разчети, така че въпреки високата температура посетихме 14 от обектите. Може да се наеме и велосипед за обиколка, но това улеснение се ползваше предимно от китайските туристи, които преобладаваха в града.

Музеите и другите забележителности предлагат информация на английски език, която трябва да имаме капацитет да запомним. И тук често срещаме портретите на комунистически ръководители от Мао до днес, чието присъствие не се вписва твърде удачно в духа на времето, в което сме потопени. Ще видим истории за това как са пренасяни парите в древен Китай, автентични сметала и тефтери на лихвари, и мебелировка, която говори за някогашното величие на града. Всички музеи и градинки, както тази на храма на Конфуций, на снимката вдясно са идеално поддържани и чисти. С привличаните туристи, града си е осигурил спокойствие за преживяване, далеч от главоболията, създадени от глобалните проблеми.

След един час престой в Пиняао, всички магазини, чайни и ресторанти са отворени. Магазините за сувенири предлагат всякакви антики, както и малки червени книжки, бюстове и други спомени за ерата на председателя Мао. Порцелан, каменни глави, шах, кожи и теракотени войници. Както се вижда на снимката, не липсват и духовните водачи, като Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Други магазини, където продавачките плетат усърдно, предлагат тениски на Че Гевара и други популярни сувенири, намиращи се и в Пекин. За пазарлъците са подготвени специални картонени таблици с числа, първото предложение е от продавача, после следват няколко двустранни посочвания, докато се стигне до компромисната цена и познатото "ОК".
 
 
Обядвахме, а по-късно направихме и ранна вечеря в града, опитвайки две кухни в различна атмосфера. Разбира се и на двете места попаднахме на твърде лютиви ястия, които не са по силите на всеки турист. Напуснахме града, пълни с впечатления, с такси, осигурено от хотела за сумата от 300 юана в посока на аерогарата на съседния по-голям град, Taiyuan. Подминахме покрай една от портите на крепостните стени, пазещи града от нашествия, отбранявайки се с оръдия и катапулти (на снимката вдясно).

Семплата и грозна цивилизация ни блъсна, смешно камионче на три колела, китайско производство ни развесели и върна в света, който сме си създали, обградени с безмислени понякога вещи, форми и съдържание. Предстоеше ни да завършим първия ден от нашето пътуване, изминавайки около 750 километра по маршрута Пекин-Пиняао-Тайюан. Същата вечер следваше полет от Taiyuan до Xi'an, града на теракотените войници, за които в този момент не мислехме толкова много, колкото за душ и удобно легло. Но дотогава имахме още доста време, тъй като полета ни закъсня с четири часа. Убихме времето в игра на градове, като не забравихме да споменем и Pingyao.

Роберт Александрийски, завърнал се при лаптопа и след това приключение отново в Пекин

Информация за Pingyao може да се види и на следната връзка
http://whc.unesco.org/en/list/812

Следва материал "Xi'an - града на теракотените войници"....

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News