15/06/2006
Възможен сценарий...след 180 дни

Остават около 180 дни до възможната дата за приемане на България в Европейския съюз. Това събитие ще донесе ново развитие в живота на нашите компании, което по значимост бихме сравнили с годините след 1990, довели до ренесанса на предприемаческия дух в България. Не веднаж сме казвали тези думи, ще има и препятствия, но и възможности. И както обикновено търсим повече възможностите, без да подценяваме препятствията и опасностите.
Не сме категорични за датата на приемането ни, но нашето убедено виждане, е че двете страни - България и Румъния ще бъдат приети едновременно в Европейския съюз. Митовете за по-големия напредък на Румъния са силно преувеличени и по-скоро манипулативни, с една единствена цел, да бъдат ускорени реформите в България.
Ето защо ще се спрем на "фактора" Румъния и неговото влияние върху нашия бизнес. 

Понастоящем и двете страни (България и Румъния) имат граница с ЕС, но входа на страната ни за ЕС през Гърция е заобиколен и по-скъпоструващ към основните ни пазари. Този вход обслужва предимно стокобмена между България и Гърция, отчасти към Италия и Испания. Изброявайки настоящите и бъдещите входни точки на страната ни в ЕС установяваме, че страната ни не е готова да вземе бързо ползите от разширението на евросъюза на изток. На дунавската ни граница, един Дунав-мост при Русе и три ферибота обслужват транзита. За сведение, на всички граници със съседите България разполага с 21 гранични пункта, при 83 съществували през 19-ти век. При граници с Румъния от Тимок до Силистра от 470 км има само един мост над реката,  139 километровата сухопътна граница е слабо използваема, а с Гърция при граница от 493 км използваме интензивно само Кулата. В повечето страни на евросъюза на всеки десетина километра има входно-изходни точки към съседните страни. И ако очакванията ни за подобряване на инфраструктурата остават, нашите погледи се отправят към съществуващото положение.

България ще бъде облагодетелствана от присъединяването на Румъния (заедно с България) в ЕС. Страната ни ще получи:
- по бърз достъп до европейските и източните пазари;
- улеснен сорсинг, достъп до суровинни източници;
- пряк достъп до нови икономически територии

Първият фактор ще подобри чувствително не само нашата бързина на доставки с поне два дни, но и нашата калкулация. Ще бъдат редуцирани, както официалните разходи свързани понастоящем с износа, така и неофициалните свързани най-вече с преминаването през вътрешните (в разширения ЕС) пунктове. Нашите стоки ще стигат по-бързо, както до европейските градове на запад, ще получим по-бърз достъп до пазарите на  Украйна и Русия и другите северни дестинации. Близостта до пазарите, което днес се счита за основно предимство на страни като Полша (главната причина да бъде основен доставчик на облекло на страна като Дания) или Чехия (до Германия), няма да бъде решаващия фактор за предпочитан сорсинг от тези страни. 

По-малко видима засега и непозната за страната ни е възможността за използването на сорсинг от север. На първо място от Румъния. Северната ни съседка със сигурност има силни страни и една от тях е наличието на текстилна индустрия, която въпреки че изпитва трудностите на прехода, има свои ниши. Ето защо е добре, процеса на опознаването да започне по-скоро. И тъй като румънските ни колеги страдат от същата болест, както и ние да не търсим възможностите, които са най-близо до нас, скоро няма да ги видим на Балканското изложение за облекло и текстил в София www.textileexpobg.com . Активната позиция предполага ние да посетим изложението Romania fabric days в Букурещ от 19 до 21 октомври 2006 г. www.romaniafabricdays.com ,  откъдето да започне нашето проучване. Наред с това следва да бъдат отбелязано, че величината на румънския пазар, накара европейски (и турски)текстилни фирми да открият представителства и складове, с които да обслужват големия пазар в Румъния от около 24 милиона души население. В тази посока може да погледнем и към сорсинга на тъкани от "по-далечни" доставчици на платове като Чехия, Полша и латвийските републики. За нашите производители на платове и материали за шивашката промишленост също виждаме възможности при активна позиция и атакуване на северните ни пазари.

Третата възможност за пряк достъп до нови икономически територии ще определи готовността ни да се справим с конкурентната среда в Евросъюза. Такава възможност ще бъде дадена и на десетки хиляди икономически оператори в другите 26 страни на съюза. В наша полза работят по-ниските производствени разходи и най-вече тези в дизайна и разработката на облеклата. Както в България, така и в северната ни съседка сектора "облекло и текстил" е развил специализация, която ни направи устойчиви на промените в световната търговия. Тази специализация следва да бъде усъвършенствана и въведена в активни маркетинг действия.

 

 

 

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In Всички права запазениs