English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
16 Декември 2017
15/06/2008
Дали съм Baby Boomer ?

Според демографското сегментиране на Америка, принадлежа към поколението Baby Boomers, родените в следвоенните години (1946-1955). Потърсих приликата си с профила на американския си връстник. Уви, не намерих много прилики. Реших, че трябва да се върна малко назад, тъй като от години крачим сериозно след поколенията на Запад. Поразтърсих малко повече информация за други групи и попаднах на поколението Lost Generation (изгубилото се поколение), описано от Хемингуей, живяло в Париж и други части на Европа в годините, след Втората Световна Война, предимно интелектуалци, които напускат  Америка, тъй като намират, че Америка е лишена от космополитна култура по това време.  По-късно това поколение се завръща в Америка.  Проучването ме доведе и до Silent Generation  (тихото поколение).   Това поколение не издава манифести, не държи речи и не носи плакати. Хареса ми начина, по който бяха назовани поколенията ...
Поогледох се и реших да се пробвам с опит да направя профил на моето поколение в България за нуждите на модната индустрия. Ето, какво се получи?
Поколението BBBG (Baby Boomers Bulgaria), разбирай родените деца у нас в следвоенните години се появява на бял свят в обвзетата от недоимък социалистическа България. Първите ми спомени ме връщат към филията, намазана с олио и поръсена с червен пипер, която бе обичайна закуска и понякога вечеря на трапезата. Някъде редом с този тогавашен "хамбургер", вървяха купоните за хляб, масло, брашно и някои други продукти от първа необходимост, които получавахме по график от клуба на Отечествения Фронт. Книгите бяха още по-оскъдни, не се знаеше какво може и какво не може да четем. За щастие улицата бе наша, можеше спокойно да си направим вратички за футбол по средата на улицата и да не прекъсваме много често играта за преминаващите на интервали от половин час коли по улиците Париж или Бенковски в центъра на столицата. Игри на топчета, на чилик и на жумичка бяха сред нашите занимания. За тези първи десетина години, струва ми се спокойно могат да ни лепнат етикета Street generation (поколението от улицата).
В часовете по география в училище се възхищавахме на високите комини, бълващи газове от азотно-торовите заводи в Стара Загора, Димитровград и металургията в Кремиковци. Колкото повече (комини и газове), толкова по-добре. Изглежда и сега на някой му харесва това положение, тъй като нито един от тези три отровни обекта не е затворен. И всеки си трае смирено, въпреки емисията на тези отрови, а на мен това ми дава основание да обобщя, че от родителите ни, включая моето поколение до децата ни, всички могат да бъдат включени и към "тихото поколение", което някога преди 40 години още по-тихо слушаше песента на Битълс Hey Jude по радио Luxembourg.
Така си траехме до 1989 година и едва повярвахме, че края на този вид социализъм е дошъл и се отправяме към нов вид. Бях почти на 40 години, когато за първи път ми се наложи да правя рационален избор, купувайки със собствени средства самолетен билет за икономическа класа, вместо за обичайната бизнес класа, с каквато пътувах по време на "социализъма". Бе общоприето, че след като в бордната карта за пристигане попълвахме "бизнесмен", класата за пътуване трябваше да подхожда. Тези години бяха на Brain Washed Generation "промитите мозъци", което е следващия етикет (за да съм крак с времето, трябва да го нареча "таг"), за две поколения, включая и моето.
Последваха "годините на удара", за едни овъртяли се в новата разновидност на социализъм, а други, неразбрали какво става, се присъединяваха към армията на недоимащи и тихо мрънкащи. В една статия на в. Капитал прочетох, че максимумът на житейското недоволство при нас е на 53 години, т.е на на долната граница на моето поколение и се изкушавам да прикрепя още един "таг", но ще спра до тук.
Ето че се оформи и профила на поколението:
Израстнали, като "поколението от улицата", с "промити мозъци", и "тихи" навици, тази възрастова група, наброяваща близо 1 милион души, която днес е между 53 и 62 години, може да бъде определена обобщено като "Naive generation""наивното поколение". Те харчат пари за стоки от първа необходимост, колкото им позволява джоба. Тези хора не си позволяват да наддават в теглото си, за да могат да използват старите си костюми и палта. Пътуват предимно пеша или с градския транспорт. Те се възстановяват с еднодневни разходки в планината. Пийват по кафе и понякога бира в "народни" заведения, почти са забравили да танцуват рокендрола, който навлезе в България в годините на тяхната младост и нямат навици за показност в облеклото. Следят за разпродажби. Доверяват се на рекламите. Гледат често телевизия, четат вестници и списания за третата възраст, за дома и градината.
Техните главни грижи са сигурността, днес и утре. Това поколение по-често пазарува за внуците си, отколкото за себе си. За работещите в модния сектор, тази група е твърде необещаваща. Това поколение има доста големи разлики с онова поколение Baby Boomers в Америка или това в Германия, което дизайнерите там наричат  "Best Age" (най-хубавите години).

Роберт Александрийски

Други материали
Сегментиране

Коментари
Роберт 29/01/2010 04:05
centre@inet.bg

Построяването на Димитровград беше избрано от зрителите на БНТ за най-мащабния строеж в България през ХХ век. Това стана по време на поредното предаване от кампанията "Българските събития на ХХ век", излъчено тази вечер по БНТ1 и БНТ Сат.

Димитровград събра 60,69% от гласовете на зрителите. На второ място беше класирано построяването на АЕЦ "Козлодуй" с 7,98%...

От Дневник

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News