English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
14 Декември 2017
06/11/2008
Цветовете на модата
Всеки влюбен в модата си спомня сцената от филма „Дяволът носи Prada” . Амбицираната да навлезе в журналистиката Andrea Sachs, преживяваща като персонален асистент на модния редактор Miranda Priestly, се изкикотва, когато екипа на списанието се суети около задачата да подбере облекла и аксесоари за поредната фотосесия. В отговор на реaкцията на Андреа, с изучаващ поглед и отегчен тон, Priestly оглежда безформения син пуловер на Andrea и и изнася лекция за него, че това не е само син цвят, лазур или тюркоаз, а небесносин, представен на ревю от парижкия дизайнер Oscar de la Renta през 2002 година. От това шоу, небесносиния цвят привлича  вниманието на няколко други дизайнера и така намира път и към масови магазини като Casual Corner, където пролетарии като Andrea купуват евтино. „Като си представиш, доста е комично, как ти си мислиш, че си стигнала до избора на този пуловер, разсъждавайки, че това те изключва от модната индустрия”, завършва Priestly „когато всъщност ти носиш пуловер, който е бил избран за теб от хората, които са в тази стая.”

Небесно синьо. Това е забележително име за един забележителен нюанс, но това не е цвят открит от Oscar de la Renta. През 1999,  американския авторитет Pantone, Inc., избира небесносиния цвят (Cerulean Blue), описан като цвета на небето в ясен, кристално чист ден, за официалния цвят на хилядолетието. Pantone е една от няколкото световни консултански фирми, които помагат на фирми от големия бизнес като Apple, Mattel и Nike да правят избор на цветовете, когато става дума за разработване на нов продукт.

Като агенция за прогнозиране на цветовете Pantone трябва да предвидят промените във вкусовете няколко години по-рано. В тази фирма взимат предвид срока на доставката, необходим на фирмите за багрене, времето необходимо, за да се осигурят суровините, да се премине през сделки и преговори, докато се стигне до безмилостната промяна във вкуса на потребителите. Така че, когато Oscar de la Renta драпира неговата прослувата дълга рокля, той може би е бил вдъхновен от картелата на Pantone, съставена преди идването на новото хилядолетие. Това, което изглежда върха на айсберга на Парижките ревюта, е било измислено години по-рано от съставителите на прогнози, работещи над изрезки от тъкани и нарисувани мострички някъде в New Jersey. Нищо от това не би било възможно, без стеченията на обстоятелства, свързали английските умения, немската химия, френската мода и американската предприемчивост. Германците направиха перфектни багрила, докато французите направиха висшата мода. В продължение на десетилетия модната индустрия в New York копираше европейската, докато две американски жени трансформираха бизнеса, полагайки основите на цветови стандарти за производителите, успявайки да изпреварят прогнозите, идващи от Париж.

Освен любопитното име, няма нищо друго странно или мистично около процеса, който съставя небесносиния цвят (Cerulean Blue). Прогнозирането на цветовете е професия с дългогодишна история, започнала от годината 1800, когато френски текстилни фабрики издават за първи път цветова картела. Тези картели, с вид на малки книги, подготвени от изрезки платове на картон, показват какви цветове са популярни между парижките модисти и производители на платове за текущия сезон. От другата страна на Атлантика, френските картели скоро стават ценни за фабрики, бояджийници и други производители от индустрията, доставяща артикули на производителите на облекло, шапки и обувки. Производителите нагаждат технологията на техните партиди за багрене към цветовата карта, осигуряват тон в тон конци за събиране на детайлите, като по цялата  веригата на доставчици порцелановото синьо (Porcelaine Blue) трябва да изглежда наистина порцеланово синьо.

Бледо-моравият цвят (mauveine) разработен от Perkin, запалва искрата на химическа революция, стартирайки синтетичната индустрия за багрене. Преди това, багрилата са правени само от естествени материали като растения и техните обвивки, често избледняващи във времето. От древни времена, хората от Тир, където сега е държавата Ливан, са правили пурпурния цвят от съставките, намерени само в две редки стриди, които могат да се намерят около Средиземноморието, правейки го твърде скъпоструващ цвят за облеклата на царете и принцовете. Новото синтетично багрило, произведено с малко разходи от въглищна смола, които не избледняват, прави генерална промяна.  Perkin прави собствена компания, произвеждайки багрилата, които дават на годините 1850 - 1860, името „бледо моравата декада”. След като императрицата Eugénie  и кралица Victoria обличат бледо морави рокли, пурпурната коприна  става увлечение на кринолинените дами в средната класа салони от Стокхолм до Синсинати.

Докато англичаните откриват „моравото”, германците създават химическа индустрия от световен клас, която решава избора на производителите за цветове от Европа и Северна Америка. След обединението през 19-ти век, Германия засилва иновациите и изгражда силна патентна система, субсидирайки изследването в университети, насърчавайки концерните. До първата Световна Война Германия вече снабдява 90 процента от багрилата, използвани от американската текстилна индустрия.  

По поречието на река Рейн във Франция, Париж постига подобен монопол в модата. През 1850 година английския преселник Charles Frederick Worth, революционизира професията на френските шивачи и я превръща в изкуство. Богатите французи винаги са обичали фините облекла – копринените жилетки и деликатни пантофи, които разграничават шика от обикновеното. Worth капитализира върху вкуса на елита, създавайки  haute couture, система за дизайн и маркетинг, с пълномощия на френското правителство да създава ексклузивни модели за богати клиенти.  В навечерието на Първата Световна Война, Париж е вече столица на световната мода без конкуренция, създавайки трендове, които се копират от Москва до Ню Йорк. Парижките дизайнери не само диктуват силуета, но техните текстилни фабрики определят кои цветове за „вътре” и кои са „вън”.

Манхатън е американското гнездо на модата. Докато французите доминират във висшата мода, американците обслужват всички останали. Ню Йорк е центъра на индустрията за готови облекла, обличайки с атрактивни облекла момичетата от магазините и работнички. Всяка година американската индустрия за облекло се упътва през Атлантика, за да види Парижките спектакли на модата, връщайки се с пълни куфари, пълни с модели висша мода и цветове за копиране. Тайничко те плащат на парижките модни експерти да шпионират французите, да пишат анализи и да осигуряват мостри от най-новите тъкани. Фабриките в Ню Йорк използват шевната машина, разделението на труда и френските модни тайни, за да произведат парижкия шик на по-ниска стойност, и да го предложат на пазара чрез маркетинг “New York Style.” 

Втората Световна Война прекъсва раздуването на транс атлантическия балон. Британската блокада на Северния Атлантик спира доставките на германските бои, оставяйки Ню Йоркската модна индустрия на сухо. Когато запасите от бои се изчерпват, те използват субстандартни американски материали, с които могат да произведат само цветове като маслинено сиво-зелено (Olive Drab) и войнишко сиво (Battleship Gray). По това време те не могат да получават и модните картели от Париж. Изпаднали в безизходица, текстилните фабрики създават Асоциацията за цветови стандарти в текстила (Textile Color Card Association), за да създават изцяло американски цветови палет, който ще бъде заченат и произведен при домашни условия. Първият американски професионален предсказател Margaret Hayden Rorke оглавява асоциацията почти четири десетилетия. Бивша актриса и поборник за женски права, Rorke помага на нейните колеги (предимно мъже) в производството и опита в магазинната търговия, да разберат какво една жена очаква от модата. Асоциацията създава Стандартна Американска Цветова Карта, валидна за две или три години, както и сезонна прогноза (за щест месеца) за готовите облекла, шапкарството, кожените изделия и чорапения бизнес. Членове като  Gage Bros. & Co., най-големия производител на шапки,  както и Sears, Roebuck & Co. знаят, че жените за изискани клиенти. Те са виждали посетители на магазини, излизащи от техните магазини за аксесоари, не намирайки подходящия аксесоар за тяхното Великденско боне. Купувачът, работещ за каталожните фирми, възложил поръчка за петстотин рокли, за да попълни щока си от светло виолетови обувки  ще бъде загубен, ако той вместо това получи орхидея (Orchid) или Fuchsia. Разочарованите девойки ще му върнат обратно роклята с цвят Fuchsia и ще потърсят да ги купят от друго място. Цветовите картели можеха да създадат или провалят един производител в 20-те години на миналия век, тъй като икономическия бум позволи на много американци да влезнат в потребителското общество и купуват готово облекло.

Войната поучи американците за опасността, да бъдат зависими от европейския напредък. Използвайки германските патенти, които са под наблюдение от американското правителство след войната, химическите компании в САЩ експериментират с нови багрила, съставки и пигменти. До средата на 20-те години една линия изглежда като дъгата. Магазините Macy’s промотират Color in the Kitchen (Цветове в кухнята) за да продават сини метли и изпъстрени мопи. General Motors използва „истинското” синьо ( True Blue) като оръжие в тяхната война срещу Ford. През 30-те години списание Fortunе определя тази експлозия като „революция на цветовете” (color revolution).

Rorke управлява тази дейност на асоциацията и e един от нейните основни архитекти. Членовете на организацията, 1500 на брой, плащащи членски внос, посрещат с добре дошли нейните месечни бюлетини, цветови насоки и публикуваните прогнози. Нищо не може да накара една фабрика за прежди да се съобразява с картелата цветове на чорапените производители, но много от тези производители намират тази информация от първа необходимост, като те нагаждат производствената практика към новите американски багрила. Други членове като купувачите на Sears или John Wanamaker’s департмент магазините виждат в картелата важен инструмент за да следват трендовете и да предвиждат потребителското търсене.

Всяко лято Rorke отива до Париж да види началото на модните спектакли, да обиколи бутиците и да огледа шикозните кафенета. Тя се връща в Ню Йорк освежена, споделя нейните идеи, тъй като тя работи с комисии за дизайн на цветови картели за коприна, кожа и плетиво. След като тя вижда удивителната Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes през 1925, тя стига до извода, че и e необходима стилна информация на минутата от Франция. Погледите на всички са обърнати към Париж, гигантската компания DuPont изпраща професионални колористи, за да огледат Salon de l’Auto и да побъбрят с шивашката гилдия. Решена да не бъде изоставаща, Rorke се въвлича в моден шпионаж, наемайки модни шпиони да я информират за последните трендове. Между 1929 и 1940, Bettina Bedwell, журналист, работещ в парижкото бюро на Chicago Tribune е главната връзка на Rorke с френската мода. Bedwell учи в Чикагския Институт за Изкуство, преди да отиде в Париж като моден илюстратор. Тя попада в  Tribune, където пише безгрижна рубрика за Парижкия стил за американците, които искат да ушият техните дрехи по кройка на парижкия Tribunе. В частния си живот Bedwell и нейния съпруг художника Abraham Rattner, скитат с авангарда от кубисти-експресионисти. Двойката живее в креативната обстановка на парижкия Montmarte и се социализира с Pablo Picasso, Joan Miró, Man Ray, Alberto Giacometti, Henri Matisse и Marc Chagall. Rattner рисува, докато Bedwell контролира модата, до момента когато надвисналата нацистка окупация ги принуждава да избягат в Ню Йорк. Репутацията на Bedwell като журналист с колона във вестника и отваря вратата на ексклузивни ресторанти, частни партита и социални събития. Нейните седмични писма до Rorke описват шика, предпочитан от жените „Много от французойките отбягват черното”, тя пише през 1936 година. „Тъмно синьо (Navy blue), кафяво и червено са зимните цветове...носени от изисканите жени сега”. През юни тя вечеря в испанското посолство, преценявайки дългите рокли на Comtesse de Janzé и Princess Karam от Kapurthala, India. По-рано същата година, в една необичайно студена априлска неделя, Bedwell посещава конни надбягвания в предградията, надявайки се да види последния стил в Париж, но е разочарована от тежките кожени палта, скрили Великденските тоалети.

Работата във вестника, за който работи Bedwell и открива вратите на модните салони на авеню George V и на търговците на едро в Marais, където Bedwell нюха новини от ателиета, шивачи и продавачи. Нейната новела Yellow Dusk, излязла през 1937 година, за търговците на дрога и пиратите на дизайн обрисува живо вътрешната атмосфера в модните къщи. Нейните операции под прикритие се фокусират не върху наркотизирани американски наследници, на на това кои цветове Lucien Lelong или Elsa Schiaparelli изфантазирват за следващия сезон. Модните ателиета не измислят цветовете, но с помощта на пресата те могат да направят популярен някой нов нюанс. Обратно в Ню Йорк модния индустриален комплекс – списанията, департмент магазините, фабриките за багрене, текстилните фабрики и производителите на облекла, реагират, когато Париж проблесне.

Bedwell и Rorke поддържат огъня в този моден локомотив от техните малки позиции на Париж и Ню Йорк. Bedwell прихваща цветовите трендове от консервативните салони до шикозните бутици. Тя докладва за сезонните стартове на всички водещи модни къщи:  Coco Chanel, Lucien Lelong, Edward Molyneux, Jean Patou, Elsa Schiaparelli и Madeleine Vionette. През май, 1929, френската модна индустрия издава есенна прогноза, описана с писма и мострички от Bedwell. Почти нито един производител не може да откъсне очи от бадемовото (листата на бадемовото дърво) зелено (Vert Amande), светло кафеникаво-зелено тон. Първо възприет от Jenny, после става фаворит на House of Worth и Philippe et Gaston. Италианския производител на обувки André Perugia, чийто магазин на rue du Faubourg-St. Honoré обслужва танцьорките на Follies Bergère представя нови танцувални обувки също в цвят Vert Amande. Bedwell избира трендове с потенциалния янки подход. През м.ноември тя изпраща на Rorke  пратка с „новите цветове, полирани с лаково покритие, носени от ултра-модерните в Париж”. През ранната 1936, писмата на Bedwell проследяват изобилието на допълнителни цветове от високите етажи на модата към бутиците и магазините из цял Париж.  Rorke се наслаждава на тези детайлни доклади, тъй като много от хората, които я избират правят кожа, галони и пластики за шапките, колани, обувки и ръкавици.  В типичен шопинг тур, Bedwell посещава Alexandrine de Paris на адрес 10, rue Auber, описан от вестник Los Angeles Times като „най-модния магазин за ръкавици в Европа”. Близо до Opéra Garnier и големите магазини (grands magasins), Mme. Alexandrine произвежда ръкавици, шапки и чанти по поръчка на висша клиентела, като Worth и холивудски величия като Gloria Swanson, капитализирайки от звезди, за да стигне до пазара на обикновената публика. Когато обаче Alexandrine се смее на идеята за цветните ръкавици, Bedwell докладва на Rorke да си държи очите отворени. Скоро става ясно, че модния спец по ръкавиците е направил грешна преценка. По улиците Bedwell вижда „няколко жени, които въпреки че не изглеждат шик, поне са модни”, носещи червени ръкавици, червени чанти и облечени в сини или черни костюми. С един намек за trickle-down ефект в модата, Bedwell размишлява, че светлите ръкавици ще бъдат „несъмнено носени от масите скоро”, както в Париж, така и в Ню Йорк. И те са носени.

Rorke не използва кореспонденцията от Bedwell да копира дословно. Тя сравнява докладите с нейните собствени текущи прогнози. Когато пощата пристига и асистента на Rorke, Estelle M. Tennis, подрежда изрязаните вече мостри плат до тези пристигащи от Bedwell, тя всъщност прави сравнение с прогнозата, която вече е публикувана. Rorke използва френските доклади да засили позицията на асоциацията като авторитет по цветовете. Месечният бюлетин на Rorke, The Broadcast, живописно описва как френската модна индустрия е възприела същите цветове, като тези подбрани от асоциацията: сикстинско (Sistine), имперско (Empire), и версайлско (Versailles) синьо. Давайки предимство на американския вкус над френските трендове, бюлетина допуска, че Rorke, изключителния съставител на прогнози е предвидила френската мода.

Дали през 30-те години на миналия век или в двадесет и първи век, couturiers и колористите са част от същата транс национална бизнес система, където всеки се бори да разбере приливите и отливите на трендовете и вкусовете чрез масовата култура. Пуловерът на Андреа в небесно синьото, обяснява дявола на Prada, е струвал милиони долари и е създал безброй работни места.

Процесът описан от Miranda Priestly, как един цвят от парижката модна сцена е станал популярен в американски мол, стига до сърцето и душата на глобалната модна система. От Денвър до Дубай, ние всички живеем с модата, която прави успешни риалити шоу като Project Runway и What Not to Wear (Какво да не се облича). И въпреки че живота на всеки е засегнат, повечето хора не знаят как работи модната система. Показваните риалити шоу предлагат тяхната собствена фантастична версия за модния свят, в която дизайнера, плюс една идея, малко пари и разбиране от бизнес е равно на успешен продукт.  Реалния бизнес в модата изисква координация на толкова много играчи – от съставителите на прогнози в Ню Джърси, до дизайнерите в Париж, от купувачите на Macy’s до производителите на копия на ниски цени в Hong Kong, от парада на червения килим до загубения купувач в гаражното магазинче. Може би това прави сцената с небесно синия пуловер толкова запомняща се, тя ни дава представа какво е нашето участие в модната система, независимо дали ни харесва или не.

Автор на статията е Regina Lee Blaszczyk, PhD., историк афилиирана към  Department of the History и Sociology of Science при University of Pennsylvania. Тази статия е изведена от нейното изследване за книга върху цветовата революция, подкрепено от грант на NEH.  Нейната книга Producing Fashion: Commerce, Culture, and Consumers е издадена наскоро от University of Pennsylvania Press.

Статията е публикувана в Humanities, March/April 2008, Volume 29/Number 2.

За да дадем представа на читателите за работата по цветовете, прилагаме издадената прогноза на фирмата Pantone за сезон пролет-лято 2009 година, която може да си види на следващата връзка. свали pdf (3Mb)
Коментари
Mr. Mastilo 07/11/2008 05:19
n_asito@abv.bg

Уникална статия! Този сайт прогресивно се превръща в една "модна енциклопедия", грабете драги бяло-зелено-червени човечета, четете, копирайте, сваляйте - ценно, ценно :)
Благодарим Роби, страшно приложение има накрая (pdf-a) :)
Enjoy people!

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News