English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
20 Октомври 2017
11/03/2009
„Аз, дизайнерът”
Mr.Mastilo

Понякога запитвали ли сте се, какво е да се събуждаш всеки ден с една и съща мисъл.  Как е възможно да искаш нещо толкова силно, че дори когато се сблъскваш постоянно с него – да не ти омръзва, а напротив да те зарежда и да го искаш все повече и повече.
   

....и сълзите просто текнаха. Започнаха да се стичат...бавно, но приятно. Бяха изцяло неканени и нежелани, но пък дойдоха с всичката сол в себе си – ах, какъв рядък и несравним вкус – не просто каква да е сол, а солта на онова, което повечето хора намират за израз на радост или просто щастие. Бяха щастливи самоуверени малки капки... 

- Наско, хайде помогни ми, моля те братле. Дай да ги направим бе!
Погледнах го с леко пренебрежение, но все пак ми е приятел – как да му откажа. Съгласих се. Чифт стари обикновени и невзрачни дънки. Когато времето минава безгрижно в една типична провинциална гимназия, какво по хубаво от това да си намериш занимание.
Е, това не е историята на чифт дънки, които са се превърнали в нещо уникално, напротив резултата беше слабо казано неуспешен.
Става въпрос, как именно неуспеха се превърна в успех. Няма по страхотно усещане за заетост от това да си си намерил занимание и хоби на едни години, които по-скоро винаги са били захласнати в други съвсем безгрижни и неангажиращи дейности. Колкото и неуспешен да беше обаче опита, толкова пък повече остана доволен именно онзи, който се обърна с думите „моля те братле”. Интересният за мен факт, ми донесе не само привидната усмивка от това, че някой е останал доволен от самия мен, ами и това, че се постави началото на нещо, за което много слабо съм подозирал някога. Интересен бе фактът, че от дума на дума се разнесе нещо по-скоро като мълва за „талантливото мое име”, което преобразявало най-обикновени панталони в нещо далече по-интересно и атрактивно. Така беше, познати идваха при мен с идеята да съм им променил нещо в аутфита на даденото облекло.
Разбира се получавах постоянно, леките закачки и шеги от страна на семействтото ми за дейността и хобито което си намерих. Дните обаче си вървяха и наближаваше времето за университета, и пред мен си се изправи огромната стена, да реша какво точно искам от живота и какво бих желал да се случи с мен спрямо длъжността или професията, която бих имал. Паралелно с това нещата вървяха добре в малкото ателие – иначе привидно празния склад на магазина на баща ми. Майка ми вече беше отписала шевната си машина, моя милост просто я принуди да я прежали. Размишлявах доста над въпроса какво да правя със себе си и живота си занапред. Един ден, просто застанах смело пред онези, които и до ден днешен ме подкрепят и заявих съвсем открито:
- Мамо, тате! Ще бъде „Мода”. Искам това и съм сигурен в избора и желанието си. Разбих мечтите на баща си за това да е медицина или право, но пък...когато едно умре се ражда друго – именно роди се една нова, голяма и силна моя мечта.
Изискваше се подготовка за подобно начинание – уроци по рисуване, материали, време за отработване и упражнение и куп други необходимости. Знаех, че няма да ми е никак леко, а точно обратното – прекалено ангажиращо и ужасно трудно, и въпреки че осъзнавах това, и за миг не се поколебах, дори нямах резервен вариант или план в случай, че не се получи това, което искам.Имах късмета да попадна на страхотен учител по рисуване, който бе отличен художник и много добър човек. Месеци на ред попивах всичко онова, което той ми предаваше като материя, редом и с най-големите тънкости. Получи се доста добър екип за работа. Имаше дни, в които натоварването бе повече от тежко и изморително, но определено след това резултът си струваше всяка капчица пот и всяка дума споменаваща нечия майка. В останалото малко свободно време, което имах не спирах да се занимавам с вече започнатото – малки аксесоари, преправяне на дънки, декорации или аранжиране на бутилки, просто все нещо, което да е сързано с модния ми стремеж и влечението към изкуството. Спомням си прясно един случей. С приятели решихме да отидем до Хасково, заради богатите и многобройни складове за шивашки материали. Беше доста забавно, едвам ме изкараха от там. Очите ми шареха навсякъде. Погледът ми се спираше, както на всяко копче и конец, така и на всяко зрънце мъниста. Определено ми доставят удоволствие подобен тип магазини. Накупих си повече от нужни и ненужни шивашки принадлежности. Сумата, която оставих не бе никак малка, повтарям едвам ме изкараха приятелите, а разбира се продавачките с техния първоначален, дълбоко провинциален поглед не желаеха да ми обърнат кой знае какво внимание, но след като дължимата от мен сума се превърна спонтанно в трицифрено число, погледите им бяха някак други.
За мен си остана най-сладкото и важното – удоволствието от страстта, която открих. Нямаше второ мнение – това ще е и е моето призвание!
Дългоочаквания момент дойде – времето на изпита. Справих се отлично, някои дори казват, че комисията останала потресена и доста приятно изненадана, но не знам, и Шекспир е казал „думи...думи...думи”. Вече бях студент, горд със себе си и с постигнатото до тук, но онази страст, онзи пламък и желение ръцете ми да усещат творчеството бяха неудържими. С голяма мъка мина първата година в иначе приятния унивеситет. Крещях „Дайтеее ми конци и плат, дайте ми кройки – не желая да рисувам стари баби”. Всичко с времето си – за нищо не съжалявам.

Изтече таз омразна първа година и дойде времето на удоволствието. Зареден с неспирен дух и повече от огромно желание за работа, прeпусках из лекции с бесен стремеж да узная все повече и повече. Научавах все повече и повече, чувството си беше и си остава несравнимо. Дойде времето и на първото ми ревю в живота – уникална тръпка, дълбоко притеснение, страх и най-вече усещане за предизвикателство. Какво ли не вложих, какво ли не похабих и изхабих от себе си в името на именно сладко-горчивото предизвикателство. Многобройни безсънни нощи, размисли в оформянето на детайли, допитване до преподаватели, дори тормоз над тях, само и само да се вземе колкото може повече информация. Дойде – мина и замина, казват че било добро, и че ние младите таланти сме се справили. Не знам, но останах доволен достатъчно, че да се почувствам справил се с това предизвикателство.
Беше огромна крачка за мен, крачка която направих, но смея да кажа стъпих съвсем смело и стабилно, тежах си на мястото. В една красива сутрин заваля...и сълзите просто текнаха. Започнаха да се стичат, бавно, но приятно. Бяха изцяло неканени и нежелани, но пък дойдоха с всичката сол в себе си – ах, какъв рядък и несравним вкус – не просто каква да е сол, а солта на онова което повечето хора намират за израз на радост или просто щастие. Бяха щастливи самоуверени малки капки...

Зад гърба си имах пет трудно, но истински осъзнати години. Години изпълнени с борба и повече от много усърден труд, години в които доказвах себе си на самия себе си, годни които много ми дадоха, но и много взеха – игра на мъка и радост.
Доволен от себе си, мога да видя стъпалата под себе си.
Самоуверен в себе си, мога да вдигна поглед на горе и да съзра какво ме чака.
С вяра в себе си, мога да кажа, че ще се справя и ще се катеря славно по стълбата нагоре.
Със сила в себе си, мога да кажа, че когато падам, гордо ще се изправям и отново ще поемам пътя нагоре.
И умирайки на последно място, с надежда ще си пожелая здраве и успехи, които да ме крепят и носят онези нежелани, но сладки от щастие неканени малки солени капчици.

Други материали
Мечтата на Mr. Mastilo
Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News