English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
18 Октомври 2017
24/06/2009
Публикувано в пресата

В брой 58 на вестник Дева-Мода&Кройки бе публикувано интервю с Роберт Александрийски, което ви предлагам да видите и на страниците на нашия сайт.

"Роберт Александрийски е съосновател на Асоциацията на модни и текстилни дизайнери в България (2004) и мениджър на дейността и през 2007 година. През 1998 година създава Асоциацията на износителите на облекло и текстил в България, днес под името Българска Асоциация на Производителите и Износителите на Облекло и Текстил и е председател на управителния съвет до 2004 година, когато е избран за почетен член на УС на БАПИОТ. От 2005 година издава електронния бюлетин Извори – Дизайн & Маркетинг, а една година по-късно създава и сайта www.tune-in.info в подкрепа на модния бизнес у нас, който работи и до днес. От края на 2007 година е преподавател по моден маркетинг в международен колеж в Пекин. С него разговаря главния редактор на Дева, г-жа Слава Хинкова.

Г-н Александрийски, вие преподавате в моден колеж в Пекин, Китай. Различават ли се младите китайски и български дизайнери?

Няма разлика в това, кое е привлекло младия човек и какво иска да постигне в модния дизайн. Мечтите се навсякъде еднакви. Има известна разлика в обучението, през което преминават едните и другите. Достъпа до информация и учебна литература на китайски език е много по-голям, което произхожда от мащаба на пазара. Като цяло китайската нация умее да се адаптира в променящата се обстановка, хората и компаниите се фокусират в тези неща, които правят най-добре. Но в крайна сметка, резултатите идват при всеки индивидуално.

Имате ли поглед върху развитието на младите дизайнери в България?

Тъй като се намирам на хиляди километри, връзката с България осъществявам чрез Интернет. За мен картината идва от уебстраниците, които чета за младите дизайнери в България и по света и малкото писма, които идват от България от тях по повод публикациите ми в сайта. За съжаление, материалите, които намирам публикувани за млади български дизайнери са твърде оскъдни. В този смисъл липсата на информация тълкувам и като липса на развитие в най-общ план.

Къде трябва да търсим възможностите за развитие ?
Като във всяко друго поле на дейност младите дизайнери имат съвсем различни нужди от известните вече имена. Младите дизайнери имат нужда от пазар на техния труд, те имат нужда от достъп до публичност, а двете възможности на практика са твърде ограничени. Но възможностите за развитие за ограничени от по-широк комплекс причини.

Какво друго пречи?
Да започнем от образованието. Защо България е една от малкото страни от Източна Европа с развита шивашка индустрия, която няма чуждестранни колежи, предлагащи обучение по моден дизайн, като например френския колеж Esmod? Образователната система в България е подчинена на интересите на учебните заведения и преподавателите, а не на заинтересованите потребители. Сложни административни процедури и такси ограничават достъпа до пазара, спират конкуренцията, която е предпоставка за конкурентна образователна система.
А образованието е основата за конкурентноспообността на всяко поколение дизайнери. Като погледнем кой печели международни конкурси в областта на модния дизайн и къде е завършил и ни става ясно кои са добрите колежи и университети.
Друг фактор, свързан с образованието е малкия пазар на литература у нас. Кой издател ще се наеме да издаде учебна литература на български език по различни дисциплини, подготвящи специалисти по моден дизайн, при предполагаем пазар от около 100 потребители (студенти) на година?
У нас няма развитие и модния маркетинг, който съпътства живота на модния дизайнер, който е част от клъстера, без който модния бизнес не може да съществува.
Фирмите, пробили на пазара също нямат интерес от развитие на дизайнерския потенциал. Тях ги удовлетворява статуквото на пазара, малко играчи, т.е. почти монополистичен пазар. Те ползват дизайнерите малко като конструктори, малко като технолози, дори понякога и като шивачи и съвсем естествено предпочитат да представят тяхната марка на потребителя, вместо да градят успеха си върху името на дизайнер, който някой ден може да използва това име в полза на конкуренцията.
Тук би трябвало да говорим и за средно (мезо) ниво, т.е. да има съсловна организация. За съжаление, опитите за създаване на организация  в полза на дизайнерското (мода) общество тъпчат на едно място. Останалите организации са фрагментирани и неефективни.
При липса на мезо-организация, която да се яви като партньор, държавата естествено се явява мълчалив свидетел на дизайнерската драма.
Другата власт – модните медии и журнализъм имат сходно развитие – монополистичен пазар, чиято грижа е да задържи рекламодателите на всяка цена, като предпоставка за съществуването на изданието. Историите за млади талантливи, но бедни дизайнери са последните материали, към които посяга редактора на списанието.
В сянката на всички тези нива стоят интересите на ограничен кръг хора, които нямат интерес от навлизане на нова конкурентна сила. Тази шепа хора предпочитат да бъдат водачите с по едно око на ослепялата с две очи маса от млади български дизайнери.

Накрая идват и младите дизайнери. Много от тях искат да постигнат резултати твърде бързо, да станат водещи дизайнери след ученическата скамейка, преди да са прогледнали. Често представата им за дизайнерската професия е изопачена и невярна. Те не вярват на никого, поради което не се обединяват, малцина са тези, които могат да раздвижат организациите, да се удари на вратата на държавната администрация.

Споменахте думата „индивидуално”. Как трябва да подходи един млад дизайнер към пазара?
Преди всичко дизайнера трябва да работи за себе си, своето име и бранд, ден след ден, месец след месец, година след година. Дизайнерът няма нищо друго ценно, освен таланта, който никой не може да му го отнеме и името, което самия той или тя трябва да изгради. Дизайнерът трябва да знае, че име, имидж и бранд се градят с години, но може да се загубят за дни. Когато приеме, каквото и да е предложение за работа, дизайнера трябва да си отговори на въпроса – дали това предложение е част от неговата пътека, по която трябва да извърви, дали ще му помогне да стигне до онова високо място в дизайнерския елит, за което е мечтал, когато се е записал да следва моден дизайн.

Значи ли това, че младия дизайнер трябва веднага да създаде собствена марка и да не работи за други?
Не, това е вероятно най-погрешния подход. Образованието не подготвя младите дизайнери за живота и грешките, които могат да направят през първите години като предприемачи и тези грешки ще струват твърде много, може би дори на цената на изгубената вяра. Това, че дизайнера ще работи за други фирми, или че върши асистенска работа не означава, че той се отделя от своята пътека към славата. Новата главна дизайнерка на H&M Ann-Sofie Johansson е работила три години като асистент по продажбите в магазин на фирмата, но това не я отделя от пътя и и след по-малко от двадесет години, само на 44-годишна възраст, тя достига връх, за който всеки млад дизайнер мечтае. Собствената марка ще бъде възможна някой далечен ден, когато дизайнера създаде име.

Как трябва да стане изграждането на името?
Преди всичко младите дизайнери трябва да имат визия, за да намерят пазарна ниша, в която искат да се развият, за да предложат един ден нещо различно от продуктите, предлагани на пазара. След което да начертаят пътеката си на развитие и да я следват неотклонно. Да набележат местата и позициите, където трябва да чиракуват. Да градят стъпка по стъпка портфолиото си и да пазят името си неопетнено. Резултатите ще дойдат, ако младия дизайнер се позиционира в правилната среда. Не на последно място дизайнера следва да се възползва от възможностите на модния маркетинг и брандинга.

Какво може да се промени в положението, което оценявате като застой?
За индивидуалния план на дизайнерите говорихме. Оттук-нататък следва изграждане на имидж на българския моден дизайн, което ще помогне на дизайнерите и в индивидуален план. Тези усилия вече трябва да се разгънат на по-широк фронт. Необходимо е да се обединят силите на всички организации, за които стана дума, когато говорихме за пречките в развитето. Но това няма да стане, ако дизайнерската маса е апатична. Без ефективна организация ще бъде трудно да се получи развитие, без активни членове на обществото няма да има прогрес.

Какво ще помогне тази организация на тези млади дизайнери?
В момента младите дизайнери губят от липсата на силен глас, който да говори в тяхна полза. Потребителите трябва да бъдат информирани за предложенията, които могат да получат от младите дизайнери. Днес пазарите се откриват, възможности съществуват и в чужбина. Представете си, ето аз, чийто майчин език е българския, не мога да достигна до информация за български дизайнери, как ще стигне такава информация до чуждестранния потребител. При липсата на активна организация, дизайнерите на практика се изолират от международната си интеграция, съществуват конкурси, където участват дизайнери от цяла Европа, включая почти всички страни от Източна Европа, а България не присъства никъде или поне не се забелязва ръката на организация. Някой трябва да каже на българската държавна администрация, че на младите дизайнери им е необходима подкрепа, която ще даде резултати в близкото бъдеще. Ако не знаят защо, могат да питат колегите си от Дания, страна с мащабите на България, какво означава дизайна за тях. Когато се създаде тази ефективна организация, ще може с всяко споменато ниво, което е прът в каруцата, да се проведат разговори да се постигне прогрес.

Вашите прогнози?
Най-добрите млади дизайнери вероятно ще излезнат от България и едва ли ще се върнат скоро, освен ако се създаде нормална среда. За жалост това не работи в полза на обществото.

Тоест, определяте вашите предложения за развитие, като „мисия невъзможна”?
Аз не вярвам, че има невъзможни неща. Когато има нещо за правене, го правя. Когато нещо липсва в една структура, търся липсващия елемент. Това е и работата на дизайнерите – да създават, да обръщат внимание и на детайлите, без да изпускат голямата цел на живота си!"

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News