01/08/2006
Общополезните каси

Общополезните каси са били извикани на живот от големия турски държавник и познавач на стопанския живот на Турската империя Митхадъ паша, за да дадат подтик на земеделието и да облекчат положението на българското земеделско население в едно време на най-черно политическо робство и стопански гнет.
Първата общополезна каса е била основана през есента на 1863 г. в Пирот. Втората била открита на 29 декември 1864 г. в Ниш. В това време Митхадъ паша бил управител на Нишкия вилает. Когато отсетне поел управлението на Дунавския вилает със седалище в Русе (в първите дни на м.ноември 1864 г.) той пренесъл това кредитно учреждение в неговите широки предели. Тук са били открити общополезни каси във всичките околийски (казалийски) седалища. В Одринския вилает тия каси били открити през 1865 г.
Учреждението на Общополезните каси, наложено отгоре - създадено от държавата и основано през онова далечно време, не можеше да има съвременно устройство, това на акционерно дружество, а още по-малко на кооперация. При все това, обаче, в правилника са прокарани акционерни, дори и някои чисто кооперативни начала, каквито между другото са:
а) начин на образуване на основния им капитал; частични вноски от всеки земеделец, съставящи задружните вноски на всеко село, които по отношение на основния капитал не са нищо друго, освен акции, дялове;
б)правоползването на земеделците от този капитал във вид на заем и онова на сдружените акционери (селата) от печалбата на касата, като дивидент;
в)автономно донякъде управление на касите, поверено на лица, избрани от земеделците и др.
Някои от постановленията:
1.Целта на тази каса е да доставят на земеделците парични заеми, а на общините - средства за построяване и поддържане училища, улици, мостове и пр. (чл.19).
2.Капиталът се образува от продажната стойност на зърнените храни, събирани или приготвени от земеделците. Тоя капитал е собственост на селяните (чл.1).
3.Касите обслужват населението с личен и реален кредит. Личните заеми се отпущат срещу един или двама поръчители, а реалния кредит се дава срещу залог на ценни предмети, които струват повече от заема, и срещу ипотека на имоти, имащи чист годишен доход два пъти по-голям от лихвата на заема.
Касите са се помещавали безплатно в държавните помещения. Покъщината на касите се състояла от по един или два железни ковчега, проста направа, от няколко маси и столове, потребно число долапи за архивата и сметководните книги. Никакъв разкош в обстановката и в канцеларските потребности.
Раздаването от известни каси на заеми и на неземеделци (занаятчии и др) не е опорочавало раздаването на земеделския кредит, бидейки известно, че мнозинството от жителите на градовете, се е занимавало, покрай другите си занятия, и със земеделие. По отношение на сроковете, е бил краткосрочен и дългосрочен, а по нуждите, които са го наложили имал две форми, потребителна и производителна.
Какви са били кредитните нужди на земеделците в онова време не можем да определим, на каквито и да са били те, голяма част от тях са били задоволявани със средства на Общополезните каси. "Банките (Общополезните каси - б.н.) значително облекчиха положението на земеделеца", казва руският консул Мошнин.
Общополезните каси са действували под това наименование до Освободителната война. След това те действуваха, преименовани на Земеделски каси, със същото токуречи устройство, и разделени самостойно една от друга, до края на 1894 г. Законът от същата година за тяхното преустройство ги постави, начело на едно централно управление, в непосредствена връзка помежду им, и ги обедини в едно цяло, като източник на заеми за общо ползуване от тях. Българската земеделска банка получи своето кръщение с днешното* си име и съвременна уредба в 1903 год.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Четенето на един такъв материал предизвиква десетки въпроси, някои от които са :
-Възможна ли е създаване на подобна форма у нас, днес;
-Не е ли време, българските стопани и микро-фирми да се събудят от кошмарния сън, приспани от призрака на комунизма. Преди стотина години техните деди, са се справяли по-добре с кредитиране на нуждите си от днешните и бъдещи граждани на Европа и света;
-Не е ли време да се помисли за обединяване, сливане и търсене на капитали, чрез привличане на чужди инвеститори. Не е ли време тази българска земя да започне да носи дивиденти, а не да стои в бурени, но наша;
-Къде е приятелски настроената във всички сфери политика към земеделци, занаятчии и МСП днес и специално в областта на финансирането на техните нужди;

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In Всички права запазениs