English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
21 Ноември 2017
17/07/2007
Работното облекло като метод за конструиране на фирмената индентичност

Облеклото се използва както от отделната личност, така и от организациите като метод за конструиране на имидж на работното място и докато на служителите, на които е дадена свобода да избират сами облеклото си за работа, го използват за да влияят върху околните (колеги, клиенти, работодатели), то организациите предпочитат в голяма степен да контролират това влияние, налагайки дрес код и дори униформа.

Както и военната униформа, работното облекло е с утилитарен произход, като впоследствие функционалните елементи се превръщат в носител на информация и/или символ.

Такъв един ранен символ е черното облекло, което, като пример за скромност, се очаква да носят лекари, учители и духовници по време на протестантското движение (Marly, D., 1986).

От най-дълбока древност изпълняващите религиозни обреди се отличават от останалите чрез атрибути на облеклото. До Реформацията, обаче, тези атрибути са по-скоро знак за социален статус. Често функцията на владетеля се покрива отчасти или напълно с тази на жреца.

Много професии оформят визуалния си облик в институции с религиозна основа - университети, болници, семинарии. През XVII век все повече адвокати, лекари, аптекари, университетски преподаватели и държавни служители се обличат в черни или тъмносиви дрехи (Marly, D., 1986).

Сред ниските слоеве на обществото, работното облекло е единственото, което те притежават. Първите, чиито облекло придобива знакови елементи, са слугите. Тъй като са на издръжка на работодателите си, а броят и видът им дефинират социалния статус на домакинството, още през късното Средновековие се появява модата, облеклото на слугите да се шие в цвета на господарските дрехи, а на ръкавите да се пришива господарския герб, като знак за принадлежност.

И днес знакът за принадлежност (към конкретна компания или професионална сфера) е ключов за работната среда.

Социолозите Анат Рафаели и Майкъл Прат определят три измерения на униформата за работа - принадлежност, хомогенност и разпознаваемост (Rafaelli, A., Pratt, M., 1993).

Съвременните компании харчат милиони всяка година, за да дефинират, поддържат и контролират облеклото на служителите си. В зависимост от поставените цели, предписанията към персонала варират от по-общ дрес код (обикновено забраняващ различни стилове или части от облеклото) до униформа, прецизирана и в най-малкия детайл. Такова внимание към външния вид на работещите не е случайно - работната униформа е пряк участник във външните и вътрешните за организацията процеси. От една страна (пасивната), тя е информатор за организационната стуктура, за традиционни за компанията ценности, за степента, в която компанията иска да се асоциира с дадена сфера, институция или обществено течение.

От друга (активна) страна, работното облекло може да повлияе на резултатите на индивидуално и организационно ниво (Rafaelli, A. Pratt, M., 1993).

Съществуването като част от група (визуално дефинирано от еднакъв външен вид) помага на отделната личност да споделя и преследва общи за групата цели. Униформата и дрес кодът могат да оказват силно влияние върху склонността на служителите да се придържат към стандартите на поведение, определени от организацията. Като всяка друга униформа (военна, училищна, затворническа) и работната предпоставя загуба на индивидуалността - личните цели и ценности отстъпват място на организационните. Можем да кажем, че работното облекло би могло да се използва за повишаване на ефективността на служителите: с активната си страна, като повишава степента, до която поведението се контролира повече от организационните, отколкото от личните приоритети и с пасивната си страна, като информира/указва (например към кого точно да се обърнете, за да получите конкретна услуга или отговор).

Важна мисия на униформата е изграждането и поддържането на организационен имидж, за който от съществено значение е нивото на разпознаваемост. Работното облекло може да указва най-общо професионалната сфера, без да посочва конкретна организация (например бялата престилка идентифицира служител в медицинския сектор, без да посочва точната му професия и работно място); може да определя нивото на заеманата длъжност в структурата на организацията (например, различен цвят и кройка за служителите на мениджърски постове); може детайлно да информира за името на фирмата и нейната дейност.

На най-високо ниво разпознаваемостта на униформата е част от борбата на компаниите за поулярност и пазарен дял. Определени цветови комбинации се асоциират с конкретни компании и украсени с лога и послания, служителите се превръщат в рекламни обекти, изграждащи цялостния фирмен имидж. Високите нива на разпознаваемост са характерни най-вече за сферата на обслужването - например самолетни компании, туристически агенции, вериги за бързо хранене. В САЩ употребата на униформи е достигнала такива размери (26.5 милиона души са служители в ресоранти за бързо хранене), че съществува термин fast food uniform и дизайнери, които са специализирани в проектирането на точно такъв тип облекла.

Друг важен аспект на организационния имидж и в частност на работната униформа е това, което Рафаели и Прат наричат легитимност. Изграждането на когнитивни асоциации от най-ранна възраст ни кара да разпознаваме определени професии, като свързваме атрибутите на облеклото с организацията. Така униформата става повод за доверие към носещите я и им позволява да извършват дейности, които иначе биха били нелигитимни - да съдят, да лекуват, да приготвят храната на другите, да влизат в домовете им.

Организациите пък използват заучените асоциации, за да прехвърлят върху себе си легитимността на институции или професионални сфери. Използвайки същите или подобни атрибути, компаниите конструират имидж, близък до този на сферата или институцията, с която искат да бъдат асоциирани. Използването на бели престилки в козметичен салон, например, предизвиква усещания, свързани с идеята за чистота, стерилност и медицина въобще и ни предразполага да доверим здравето (в случая на кожата си) на персонала на фирмата. Униформите на охранителните фирми съзнателно наподобяват полцейските, като предизвикват заучени асоциации като доверие, страх и т.н.

Можем да заключим, че активната и пасивната страна на униформата като работно облекло са ключови участници в конструирането на фирмена идентичност, като не само свидетелстват за движещите сили в организацията, но и пряко влияят върху процесите в и извън нея.

Автор: Яна Дворецка.
Яна Дворецка е преподавател в НБУ, специалност "Мода", дизайнер, член на Асоциация на модни и текстилни дизайнери в България.

Библиография:

1. Peluchette, Joy V., Karl, Katherine., and Rust, Kathleen., "Dressing to Impress: Beliefs and Attitudes Regarding Workplace Attire"

Journal of Business and Psychology, Vol.21, No. 1, Fall 2006

of Business and Psychology, Vol.21, No. 1, Fall 2006

of Business and Psychology, Vol.21, No. 1, Fall 2006

2. Rafaeli, Anat., and Pratt, Michael., "Tailored Meanings: On the Meaning and Impact of organizational Dress", 1993

The Academy of Management Review, Vol. 18, No. 1 (Jan., 1993), pp. 32-55

Още за корпоративното облекло

, Vol. 18, No. 1 (Jan., 1993), pp. 32-55

3. Marly, Diana de., Working Dress, B.T.Batsford, London, 1986

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News