English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
25 Ноември 2017
06/07/2007
Отново за репутацията и бранда

В априлския материал на списанието Textile Network ще намерим статия за Турция. Освен чистата статистика още в началото на материала четем "От времето на отпадането на квотите, Турция се опитва упорито да си изгради репутация на страна с креативен и висококачествен бранд и дизайнери, вместо на страната евтин производител".
Всеки, който е бил в Истанбул ще види, че амбициите на турските производители не са напразни. Въпреки относителното еднообразие, създадено от преобладаващия памучен материал, витрините привличат с дизайн, стайлинг и любезно и компетентно отношение на шоп-асистентите. На европейските модни изложения турските щандове имат още по-добра визия.
Няма начин да не галъпираме въпроса "къде сме ние" ! И ще добавим, какъв е бранда на страната и на индустрията. Брандът, който продава...
Всеки един предприемач в индустрията в България е изправен пред проблема на нарастващите заплати и увеличаващите се разходи за енергия, комуникация и други режийни. Лошите новини за предприемачите не свършват - заетите в индустрията намаляват, търсят по-високи заплати. 
Съвсем логично при такава картина, шефовете на фирми трябва да потърсят нови възможности за поддържане на печелившо производство. Голямо е разнообразието на фирми и твърде различен е техния старт в този етап на развитие.
Сред най-добрите са около 100-ина малки и средни фирми, изнасящи продукция по поръчки и с материали на клиентите си, които продават и на българския пазар част от производството си. Може би ще бъдем обвинени в завишаване в броя на тези фирми, но не говорим само за тези, които правят дамска мода и са най-често на мушката на медиите. Техните най-добри резултати в продажбата на брандови стоки или частна марка са около 10% от произвежданите годишно количества в рамките на техните фирми. По отношение на оборота им този дял е по-значителен (около 30%) и показва за сетен път значимостта на този път на развитие и единствения верен път за поддържане на печеливша фирма.
Тази теза за "единствения верен път" също може да бъде  оспорена от много фирми. Цитирам "Аз изработвам дамско и детско облекло. Нова фирма съм. До сега влагам пари и всички гледат само да ме стъпчат." И по-нататък "при готова продукция аз едва оцелявам с минимум печалба, а и без такава в някой случай". Този производител визира източника на тъкани за трудностите си. Ние ще определим причините в сорсинга на тази, а и на много други фирми. Разбира се, че трябва да се играе според правилата, които диктува пазара. Ако "турските" (при същата фирма) платове са причината за загуба на пазара и нямаме друга алтернатива, защо да не ги използваме.  Ако може да намерим пазарна алтернатива, защо да не я намерим. Дали търсим достатъчно.
Време е повече български фирми да излезат от положението схванатост и закостенялост. С апели да се развие българска текстилна индустрия, с плач срещу некачествен внос, не може да се постига развитие. Тези производители на облекла, които визират вносителите на платове за техните проблеми са на погрешен път. Един вносител играе при доста по-ясни правила от производителя на облекла. При него има цена на доставката плюс печалбата. Ако продукцията се реализира, значи стоката е продаваема. И те ще продължат да внасят такива платове, докато се появи по-добър и по-продаваем продукт. От началото на годината, с влизането ни в Европейския съюз, правилата за търговия станаха по-лесни, митническите бариери пред вноса отпаднаха или намаляха. Всеки може да обиколи, първо по интернет, а после и с кола за десет дни десетки производители на платове от Италия и Чехия или Испания и Португалия, ако те представляват алтернатива. Колко фирми правят това !
Пред очите ни са и фирми, които хвърлиха доста пари за създаване на бранд и резултатите им не дойдоха, така както те ги очакваха. Те имаха предпоставките да постигнат успех. Но крачките им бяха твърде големи, а непостоянството техен спътник.
Трудно е да повярваш, че можеш да успееш да наложиш бранд при днешните вълчи условия. Но виждаме, че в Турция вярват в това и вървят по този път. По същия път върви и една Норвегия, страна доскоро никому неизвестна в индустрията за облекло, която продава пуловерите си от естествени материали в цял свят. Шведски и финландски фирми завладяват пазари.  Всички те са от страни, които не са били, не са и сега център на световната мода.  Но там успяват. Благодарение на ключовата дума дизайн, на думата маркетинг и на думата постоянство.
Няколко реда назад и отново пред очите ни е Норвегия. В тази страна производителите намират ниша. Те се обосновават:
- Норвегия знае какво е студ и как да му противодейства;
- В Норвегия знаят какво е екология и какво значение има тя за устойчивото развитие на човечеството;
- Норвежките (скандинавски) дизайнери имат чиста и ясна линия, възприемчива без граници;
- Границите и бариерите, включително езиковите са забравени неща в тази страна;
- В суровите условия на Норвежката зима не можеш да оцелееш без борба, без постоянство.
По кой път върви Турция. Коя е нишата, която те целят. Познайте - по пътя на България и в нишата на дамското конструирано облекло. До преди няколко години Турция бе позната единствено и само в кежуал облеклото - памучните панталони и тениски и сега заливат западните пазари. Там в Турция обаче забелязаха как България оцеля в голямата битка, прихваната от двете големи европейски сили - Румъния и Турция. Оцеля благодарение на нишата дамско облекло. И в Турция разбраха, че това е зоната в която могат да дръпнат, защото имат ресурс на тъкани, имат дизайн и могат да създадат обща визия.
За сорсинга на тъкани вече говорихме, няма тъкан или аксесоар, който може да бъде използван от турските фирми и да не може да бъде използван от нашите фирми. Остава развитието на дизайна и общата визия.
Дизайнът в България се събуди. Въпрос на малко време е да бъде предложен все по-качествен продукт. Тези, които бяха заинтересовани от задържането на неговото развитие, успяха да вземат преднина на пазара, но разбраха че една птичка пролет не прави. Визията и репутацията на една страна не се градят от пет фирми, колкото и добри да са те. Сега е необходимо към тях да се присъединят нови фирми, да се заговори за дизайн, екология, за традициите, да се търсят съюзниците и да се заговори за българския бранд.
Внимание, не очаквайте държавата да се сети за това. Но българската модна индустрия е вече достатъчно силна, не  само да почука на вратата на администрацията, а и да отвори вратата без да я канят.  Държавата може да помогне в изграждането на бранда, може би главно поради това, че българина все още вярва повече на този вид управление, повече, отколкото на собствените си сили. И заедно с държавата, мезонивото да заработи в правилната посока.
А в индустрията и нейното мезониво има сили, ако сама потърси решенията. Разбира се, ако се отърси от неколцината пръта в колелата на своето мезониво. Неколцина имаха късмета да работят в това мезониво, някои по-дълго, други за по-кратко. Всеки от тях, въпреки ограничения му кръгозор и лични амбиции е дал нещо на индустрията. Ние им благодарим за това и ги молим да се оттеглят и да дадат място на хората с нови виждания, на широко скроените, на мениджъри-специалисти, които ще имат ясни цели и неприкосновеност в зоната на техните действия.  За някои хора мандатите от три години в управлението на една асоциация са много, за други задържането за втори мандат (което е логичния максимален капацитет) е признание и начин да направиш нещо. Над тези граници, човек просто не вижда нищо друго, освен собственото АЗ.

България и нейната модна индустрия имат нужда от свежи сили! Те имат нужда от бранд, визия и бъдеще !

Коментари
Mr. Mastilo 09/07/2007 11:24
n_asito@abv.bg

-Хареса ми че Българийката в името на "българската модна индустрия" беше така обсипана с малко повече суперлативчета("достатъчно силна") и възкачена на едно - достойно за признание стъпало, което дава погледа от високо върху съседите около нея(БГ).
-Разбира се Турция вече не е за пренебрегване от към прозиводство на облеко или по-точно СОБСТВЕНО производство...
-Колкото до нуждите на БГ, може би много хора знаят от какво се нужда е тя, но още повече, включително и знаещите проблема хора не правят нищоо0о0о0. Бива ли всеки да е вълк-единак? Реторичен въпрос нали... нека още един. Вълците - единаци ли успявват повече и за по дълго време или тези които са на глутница - движат заедно, "работят" заедно, сплотени са и си помагат един на друг. ?
Нека уморените вълчовци, които не могат да си признят вече липсата на сили и креатив, да отсъпят мястото си на млдите вълчета, които имат много по голям шанс да се окажат по-добрия впряг на шейната и да изведат тази държавица по-далеч от колкото е сега.
МОЛЯ пуснете ни!
Калифорнийската статистика на университета (UCLA) сочи, че едва след 100 години бихме могли да настигнем ЕС. Младите хора след подобна статистика биха захвърлили иглите, конците, скиците, моливите и какво ли още не...
Но нека да не ни стряскат подобни данни, а да обогатим нашя впряг с повече, по-големи, по-дълготрайни и мн по-свежи сили - отколкото е сега!
Дано бъдещето ни е различно от представата на калифорниджии :)!
Mr. Mastilo

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News