English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
24 Ноември 2017
24/05/2007
Израелските кооперативи

Това е една стара идея, в нов вариант. Около 200 нови кооператива се установяват в Израел през 2004 година. Те дават на работниците чувство на гордост, стойност, притежание и независимост.
Седнала в купчината от армейски ризи в цвят каки в голямата зала на фабриката, Мириам се е надвесила над нейната шевна машина. Машината прорязва въздуха с шума на мотора, при операцията и да прикачи яката на ризата, а нейните пръсти направляват материала под иглата. До нея Рачел маркира мястото на илиците, които Естер ще прореже. След това Люба ще зашие копчетата. Всяка седмица те зашиват стотици униформи по договор с Министерството на отбраната на Израел.
Пилос е на 56 години и ръководи борда на Mitzpe Ramon Independent Cooperative Society, Ltd, шивашки кооператив в Mitzpe Ramon, прашен и пренебрегнат град в Израелската южна пустиня Negev. От 25 жени, които работят в цеха, 18 са членове и притежатели на дялове в кооператива и са поели финансова, правна и оперативна отговорност за фабриката.
Бидейки председател на борда на кооператива, Пилос не получава никакви привилегии. Докато показва организацията на кооператива, Пилос наблюдава, дали производствения процес върви ритмично.
Преди да стане кооператив, в тази индустриална единица са работили 58 жени. Сегашната приятна обстановка за работа, тогава е била оголен хангар, с неоново осветление, открити жици и малки процорци, в които не влиза въздух и светлина. През зимните месеци, те е трябвало да носят от къщи отоплителни духалки, за да стоплят ръцете и краката си. През лятото си носят вентилатори, за да се разхлаждат. Получавали по-малко от минималната заплата, без социални осигуровки, без премии за производствени резултати, което е нелегално в Израел. Но по това време безработицата в района е 14% и те не са имали никакви други шансове, за да могат да хранят децата си.
През месец юни на 2000-ната година, собственика ги заплашва, че ще затвори фабриката. Опасявайки се, че няма да получат оскъдните си заплати, работниците отиват на стачка, охранявайки фабриката трисменно, за да предовратят продажбата и. Използвайки обстоятелствата, че действието се развива през лятото, те превръщат фабриката в палатков лагер. Някои донасят надуваем басейн, други детски играчки. Децата играят, спят и се хранят във фабриката, заедно с техните майки, бащи се присъединяват. Част от жените приготвят храна, докато техните приятелки по съдба са на стачна смяна. Така, работничките се опознават, не само като колеги, които пришиват яки или слагат етикети, но и като хора. Организацията NA'AMAT (за защите на жените и децата на Израел) се среща със стачкуващите всеки ден, доброволци им носят дрехи, храна и домакинска козметика. 58 жени, оставени без друга опция, са решени на всичко, стачката продължава шест седмици.  
Групата привлича вниманието на обществото. Никой не предлага оферта за покупка на фирмата. След изтичането на тези шест седмици члена на Кнесета Амир Перец, шеф на Израелската трудова федерация, предлага на работничките да закупят фабриката, Той помага на работничките да получат дългосрочен кредит и всяка работничка, заема по 1300 долара, голяма сума за тях. NA'AMAT лобира пред правителството да получат дългосрочна държавна поръчка за униформи. Изгаряйки от желание и надежда, жените боядисват неприветливите стени, полагат чист линолуем и засаждат няколко дръвчета.
Няколко години по-късно, техните надежди са замъглени. Кооператива се опитва да получи други договори, но не успява, тъй като оборудването е твърде старо, а жените нямат опит в производството на други продукти. Така те продължават да зависят от договорите с Министерството на отбраната и подкрепата на организации. "Никой не може да направи повече от минималната заплата и не зная, дали някога ще усеем", казва Пилос.  "Но преди собственика на фирмата ни мамеше, сега ние имаме платена отпуска, ползваме платени болнични и имаме пенсионен план. И се отнасяме помежду си честно и достойно".

На разстояние от тях, в град Laqia, в северната пустош на Naama al-Saana, директора на Desert Embroidery е седнал също на шивашката машина. Фабриката е нестопанска организация за жени бедуини, основана от женската асоциация на Laqia. Една дузина жени работят в добре осветеното помещение, завършвайки с ръчна бродерия чанти, рокли, покривки, калъфи за очила и телефони. Други 140 жени работят по домовете си, идвайки до фабриката един път седмично, да си донесат и вземат нова работа и да получат заплащането си. В една палатка навън няколко жени обясняват на туристи, значението на силните цветове и заинтригуващия дизайн на бродерията.
Тъй като бедуините преминават от номадския начин на живот и се установяват в градовете, жените изгубват способностите си да допринасят за прехраната на семействата си. Една от тях обяснява "...ние едва свързваме двата края. Не зплащаме дори минималната заплата, но ние даваме на жените всички екстри, които им дава закона. И въпроса не е само да осигурим работа, тук ние давама на жените чувство за независимост и вяра в себе си. По-скоро става дума за честност, приличие и гордост.

Отиваме още 100-ина километра на север и се срещаме с Борис Селников, разглеждащ лист с предстоящи плащания на кооператива Guardian of Israel. И той, както и Пилос, управлява кооператива на доброволни начала и изпълнява сменните си задължения. Този кооператив, основан през 2003 година, наема 80 работници, от които 50 са негови членове. Както и Селников, повече от тях са емигранти от бившия Съветски съюз. Селников казва "...никога не съм мислил, че ще правя отново социализъм, след като напуснах Русия. Но знам, че в ситуацията в Израел, влизайки в кооператив е най-доброто нещо, което ние може да направим за себе си. И Селников е горд, но е реалист. Ние получаваме минимални заплати, но не се лъжем. Предпочитам да работя по-усилено и да усещам гордост, отколкото да се чувствам използван."

В арабските селища на север, една група провежда срещи, със съдействието на феминистка група и дискутира възможността да се формира кооператив. В няколко града, групи от жени се организират в кооперативи за почистване на домове и офиси.  В Тел Авив, група компютърни специалисти, виждащи възможностите открити от глобализацията и новите технологии, планират създаване на кооператив, заедно с техни колеги в Сингапур.

С този пример не се изчерпват случаите на създаване на кооперативи в Израел, в търсене на форма за създаване на заетост през последните години. До 2005 година, техния брой възлиза на около 3200, включващ кибуците и свързаната с тях индустрия. Според тяхната законова уредба, кооперативите са организации, чиято цел е да подобри съществуванието на техните членове, финансово и социално. Докато повечето от частните фирми имат единствена цел да увеличават печалбите, кооперативите обръщат внимание на техните членове, които са равнопоставени помежду си. Кооперативите са ръководени от членове, които взимат решения на общи събрания и само членове на кооператива могат да бъдат членове на управляващото тяло. По закон, всеки член на кооператива получава равно заплащане.

Кооперативите не са новост за Израел. Кибуцизмът, считан от монозина за последната мода в кооперациите, играе съществена роля за развитието на държавата Израел. Две от големите израелски транспортни компании Egged и Dan са основани като кооперативи. През цялата израелска история, потребителски и социални кооперативи са в услуга на техните членове. Но днес кибуцизма има социални и финансови трудности. Egged и Dan станаха смесени компании, с относително малък брой член-кооператори и по-висок процент наети служители, които не се ползват от социалната политика на кооператива. Повече от потребителските и социалните кооперативи са знак от миналото.

През изминалите десет години капитализма, индивидуализма и частната инициатива са ключовите думи в израелската икономика.  Например Бенджамин Нетаняху, лидер в партията Ликуд,  дава ясни знаци, че се противопоставя на всякакви колективни структури.

Тогава как да си обясним възраждането на старите, нови кооперативи в Израел.

"Капитализмът се понрави доста, когато икономиката изглеждаше добре и хората вярваха, че ще станат богати", казва Yair Levi, директор на Международния център за изследвания на провинциалните обществени кооперативи в Ramat Efal College. "Но хората са по-умни сега и те разбират, че безмилостния капитализъм създава социални разлики и липса на социална солидарност. Те знаят, че при този капитализъм малцина стават богати, но повече от хората не са, мнозина стават много бедни и без никакви привилегии."

Кооперативите се свързват обикновено със социализма. Тези нови кооперативи обаче са различни. Противно на кибуците, отбелязва Леви, те не са all-inclusive* организации. И противно на стария модел кибуци, те не просто разделят всички печалби. Отчита се индивидуалния принос, заплатите са пропорционално на възприети формули.

Кооперативите, отчита Seligman, растат по целия свят, като едно силно противопоставяне на глобализацията и приватизацията. Под шапката на кооперативите в световен мащаб International Cooperative Alliance (ICA), стоят над 750 милиона души. Кооператорите и техните фамилии представляват почти една четвърт от световното население и съществуват във всяка нациа по света, където те играят важна роля като социална структура в развитите, развиващите се и новоразвиващи се икономики.

Днес, кооперативите не се свързват само с услуги, като чистене по домовете. Във Финландия, например, забелязваме компютърни услуги и музикални кооперативи. В земеделските стопанства и парковете в големи градове на Италия, също има кооперативи. Но най-важното, според Леви е "...Във време, когато правенето на пари изглежда най-важното, кооперативите са  способни да сложат социалните въпроси на първо място. Те дават балансиран отговор. В кооперативите, статута на доброто човешко съществуване стои над богатството."

Тъй като кооперативите възнаграждават работата, вместо капитала, Seligman обяснява, че те могат да подчинят икономическите съображения на социалните съображения. И тъй като организацията принадлежи на работниците, а не на инвеститори, въздействието на капитала е неутрализирано. Но това не значи, че те на работят ефективно или са губещи. Или, че членовете на кооператива нямат намерения да правят пари. "Ние имаме големи планове за Shomer Yisrael", казва Селников. "Ние сме много ефективни. Нямаме посредници и никой не прави пари на нашия гръб. Ще ни трябва време, но то ще ни направи богати."

Всъщност, според Amir Peretz, кибуцизма се проваля, не защото кооперативната единица не може да се конкурира, но защото работи в национален интерес, а не в интересите на член-кооператорите. "Ако кибуците действаха, водени от икономически интереси, те щяха да бъдат сред най-силните икономически играчи днес в Израел, щяха да прогресират и да бъдат социално значими."

Кооперативите, и според професор Ariel Rubenstein от унивеситета по икономика в Тел Авив, са добри за икономиката. "Аутсорсинга на човешкия персонал не допринася за икономиката, той прави само посредниците богати", казва той. Но, за да успее един кооператив, той трябва да расте в окуражаваща среда, казва Seligman. Без държавна подкрепа, те никога няма да могат да си докарат повече от минималната заплата и ще печелят само за съществуванието си.

Във Франция, напримар, закона Code Demarche Publique дава мандат на правителството да даде приоритет на работническите кооперативи, доколкото предложения договор е разумно конкурентен. В Италия и Испания правителствата подпомагат чрез значителни, нисколихвени заеми и таксови облекчения производствените кооперативи.

"Ако правителството даде рамо, кооператив като шивашкия Mitzpe Ramon Independence ще бъде рай," казва Seligman. "И Shomer Yisrael ще може да реализира техните мечти."

Но настоящият климат в Израел е обезкуражителен.  Pilous споделя с горчивина "Правителството само мисли за обратната страна на долара. Министерството на отбраната изпраща повече от техните поръчки в Египет и други по-евтини страни. После униформите се връщат тук и в страната се пришиват символи и етикети. Това все пак ни носи национална гордост" , добавя тя иронично.

Някои от кооперативите в Израел се нуждаят от нисколихвени кредити, за да закупят оборудване и да си стъпят на краката. А такива възможности не се създават в страната. Някои от израелските държавни агенции направо не дават на кооперативите шансове, да се състезават за държавни поръчки, а най-големият работодател в страната, държавата, възлага повече от необходимите услуги на външни компании. Понякога поръчката се възлага на компания, предложила най-ниската цена, въпреки че е повече от очевидно, че компанията не може да изпълни задълженията си по договора и същевременно да заплаща на работниците си достойни заплати и да ги осигурява. "Кооперативите не печелят тези поръчки, не защото са неефективни, а защото конкурентите им не изплащат заплати според закона. И правителството не отрича това", казва Селников.

Отговаряйки на въпрос, относно наемането на компания за осигуряване работници по чистотата, говорител на Министерство на здравеопазването казва: "Съгласно закона за държавните поръчки, няма обстоятелства, които да ни попречат да възприемем една атрактивна оферта, дори когато виждаме, че е под пазарната цена... Контракторът е отговорен за условията по наемането на работници и спазване трудовите закони."
 
"Финансовото министерство", според Rubenstein, "дава премии, за това, което те виждат като най-главна цел - сваляне на разходите. Възлагайки поръчки на външни изпълнители, те показват, че намаляват заетите в държавната администрация.  По този начин афишират заангажираност."
Но има и друг поглед на нещата, допълва Rubenstein. "Хората не могат да работят, ако те се чувстват излъгани и предадени. Това не е здравословен начин за едно общество да се развива." Peretz, който подкрепя кооперативите като форма напълно, признава, че те са вторият най-добър избор.

Въпреки, че жените обикновено имат по-малко капитал и са по-затруднени да създават кооперативи, тази форма на заетост е
по-подходяща за жените. В капиталистическото общество, жените обикновено са по-слабите и най-експлоатирани, често използвани в сивата икономика до ниво покриване на най-насъщните им елементарни нужди. 

"Какво могат да направят жените от Laqia ?" ни предизвиква с въпрос al-Saana. Дори и да пропътуват да съседния град, те ще могат да работят при най-ниско заплащане, без социални осигуровки и респект. При нас, тъй като сме организация с идеална цел, малкото пари, които остават, отиват в полза на хората, те се учат, обучават се как да се грижат за тяхното здраве и за децата им."

*all-inclusive - термин, използван днес в туризма - всички заплащат еднаква такса за престоя си в хотел и се ползват от равни привилегии.

Автор EETTA PRINCE-GIBSON

Коментари
Mr. Mastilo 27/05/2007 15:02
n_asito@abv.bg

Доста интересни примери, факти и доказателства. При една огромна безработица - израелският дух не бива преклонен, а напротив твърдо се противопоставя на всяко "зло" изправило се пред него. Да отиваш на работа със собствената си печка или вентилатор, да ти се заплаща неиминуема дори по-ниска такса от мин. работна заплата, да нямаш платени осигуровки и въз основа на всичкия този огромен товар, да доведеш децата си, близките си, да живееш с колегите си за едно единствено нещо - да опазиш мястото където работиш. Нима има някой който може да отрече, че изралския народ в името на тези работници и членове на кооперативи, не са сплутени, единни, заедно срещу всичко и всеки... Надали ще се намери някой, който да опровергае този факт.
А какво заключение ни дава всичко това - една висока морална стойност, принципи, които не търпят пагубност и деградация!
Селеников: "Ние получаваме минимални заплати, но не се лъжем!"
Rubenstein: "Хората не могат да работят, ако те се чувстват излъгани и предадени. Това не е здравословен начин за едно общество да се развива."
И разбира се остава да направим връзката на израелския народ с нашия - Българския. Но има ли нещо общо, че да правим някаква връзка, не, този път ще търсим връзката в противоположностите и контрастта.
Освен пари, които са нужни може би на всеки българин, на нашенецът му е нужна и частица от израелския дъх, принципност и човечност!
П.П. Mr. Mastilo хареса статията, благодарен е и на автора и на този който я е превел на майчиния език и публикувал в този така инфо-богат сайт! Мастиленият човек се надява, че ще има повече хора, които няма да се стреснат от обема на статията и ще намерят нужното време да я прочетат.
Mr. Mastilo

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News