English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
24 Февруари 2018

от Яна Дворецка

               Ако трябва да потърсим причини за съществуването на модата като социално явление, може да се спрем на няколко съвсем основателни нейни функции – защитна, морална, декоративна... Защитната функция има за цел да предпази тялото както от природни, така и от магическо-религиозни опасности. Моралната (изразяваща се в прикриване на определени части от тялото, смятани за срамни по силата на различни религиозни учения или обществени настроения) изисква придобиването на визия, която съобразно определените изисквания и нагласи, да може да се определи като „скромна” и „благоприлична”. Декоративната (отнасяща се към желанието на човека да изглежда по-красив и привлекателен) може да задоволява изисквания на индивида към самия него, но основната ѝ цел е да привлича вниманието на срещуположния пол, да доведе до сексуален интерес и така да осигури продължението на биологичния вид...

              Всички функции на облеклото и комбинацията между тях в различна степен моделират външния ни вид.  Има, обаче, още една съществена причина ежедневно да занимаваме ума си с дрехите, грима, прическата, аксесоарите... Модата е мощно невербално средство за комуникация, изборът ни на външен вид отправя послания към околния свят. Всяка част от облеклото и украсата ни е знак, който останалите тълкуват. В този смисъл обличането е интересна задача – мислите ли, че това, което вашите дрехи „говорят”, е това, което другите „чуват”? Езикът на модата не е универсален, не е дори международен – ако Западният свят смята късата ви пола за секси, то в мюсюлманските общности тя е знак за моралното ви падение. И обратно – ако в Близкия Изток фактът, че носите хиджаб говори за привързаността ви към бога, то за Западния свят вашата забрадка е просто символ на полова дискриминация и унижение. Дори да пренебрегнем географския и културен принцип, ще забележим, че на едно и също място, но по различно време се наблюдават не само различни, но и тотално противоположни концепции за естетичен (морално и физически) вид.

             Все пак, независимо от изменчивата природа на естетическия идеал, неуморното преследване на модата е всъщност неуморно преследване на нашата идентичност. Най-простият и най-ефикасен начин да декларираме принадлежността си към една социална група и нейните ценностите е да се облечем съобразно нейните естетически критерии. Дори небрежното или презрително отношение към външния ни вид ни легитимира като част от група, която е „над тези неща”.

             Съзнателно или не, ние използваме модата като средство за идентификация – на себе си и на околните. Ето няколко примера, за това как дрехите проговарят в различни социални определения:

            Социално положение и материален статус: В цялата история на облеклото се наблюдава едно неизбежно явление – богатите се опитват да се отделят визуално от масите – да бъдат разпознавани като богати. Често това е довеждало до истерични пристъпи на екстравагантост:  в периода на Рококо прическата се превръща в огромна и сложна архитектурна конструкция; елегантният мъж от времето на Луи XIV е обилно декориран с фльонги, розетки и воланчета; големината на колосаната яка рюш е правопропорционална на заеманата височина в обществената йерархия. Следва другото неизбежно явление – принадлежащите към по-ниски социални слоеве имитират модата на богатите, за да бъдат припознати като част от тяхната класова група. За да се преборят с тези стремежи и да опазят групата, силните на деня създават закони за обличане, които забраняват употребата на различни цветове, материи и части от облеклото (т.нар. Sumptuary Laws).
            Днес тези закони вече не са популярни. Можем да кажем, че модата силно се демократизира с бурното развитие на индустриалното общество през XIX век, а в последствие и с появата на конфекционното облекло през XX век.  Качеството на изработка и марката на една дреха, обаче, все още биха могли да свидетелстват за принадлежност към определена социална група. 

            Национална, етническа и родова принадлежност: Макар глобализацията да доведе до масово увлечение по етно модата, която включва елементи от облеклата на всякакви националности и етноси, в последните години се забелязва завръщане към националния костюм в някои страни (например Индия), като белег за национална гордост. В други националното облекло се използва в тържествени случаи, за да се подчертае важността на събитието (например японското кимоно и шотландския килт). На различни места семантичната стойност на облеклото дефинира повече от една категории – афганистанското покривало бурка задоволява религиозните предписания на мюсюлманската общност, но всъщност е дреха с етнически произход, възникнала във връзка с климатичните особености на страната.
           Модата днес ни позволява не само да използваме части от облеклото на всички народи, но и най-безогледно да ги комбинираме. Еклектичният подход към дрехите с национален характер демонстрира нашето демократично чувство за принадлежност към глобалното село.

           Полова идентификация: Да започнем стова, че въпреки универсалната употреба на панталона днес, на обществените  тоалетни има стилизирани изображения на фигура с пола и фигура с панталон, съответно за дамска и мъжка тоалетна. Дрехите на мъжа и жената в почти всички епохи са подчертавали биологичните различия между двата пола и трябва да отбележим, че жените са се борили векове за правото си да носят удобни дрехи. В силно патриархалните общества като Викторианска Западна Европа, например, се забелязват две неизменно свързани тенденции – подчинената роля на жената и облекло (корсет, кринолин, многобройни фусти и т.н.), което затруднява елементарните физически дейности. Жената от средната класа има една единствена отговорност - да демонстрира чрез облеклото си богатството на съпруга си.
            Жената-украшение се появява отново през 50те години на XX век и във вече познатата социална роля отново е окомплектована с корсет. 
            Днес съществува много силно унисекс течение в модата, което започва развитието си през 60те години на XX век. Въпреки това понятията „женственост” и „мъжественост” продължават да вълнуват модните дизайнери и клиентите им. Можете да съобщите на света вашата женственост с конкретни „женствени” атрибути – високи токчета, дълги оцветени нокти, къса пола, деколте, което да комуникира убедително наличието на вторични полови белези – всички те забележително затрудняващи състезанието за равенство с мъжа. Тези атрибути говорят за вашата готовност да се поставите в състояние на престижна безполезност – но пък мъжете ще ви наградят за това, като намират и вас и облеклото ви за привлекателно.

            Сексуална идентификация: Във връзка с описаните по-горе средства за идентифициране на женствеността, не мога да не цитирам култовия виц от филма на Бари Левинсън „Добро утро, Виетнам”: „Не трябва да казваме „лесбийка”, а жена с удобни обувки”. С отприщването на идеите за свобода на изразяването и равнопоставеност на индивидите с различна сексуална ориентация, облеклото се явява важен знак в конструиране на идентичността и борбата за не-дискриминация на тези индивиди. Ексцентричната тълпа от гей-парадите обаче е само едната страна на нещата. Другата се отнася към тайното, скришното, забраненото...
           Облеклото и неговите атрибути са в основата на различни социални/сексуални практики като фетишизъм, cross-dressing и BDSM (bondage, discipline, dominance and submission, sadism and masochism).
           Измежду най-популярните символи на тези практики са кожени и латексови корсети, панталони, ботуши с висок, остър ток, каишка за врата, маска за лицето... като разбира се е оставено широко поле за изява на вашето въображение.

           Религиозна принадлежност: Религиозното облекло и символи изразяват повече групова, отколкото индивидуална идентичност. Това определя и силното му асоцииране с конформизъм и униформеност. Често употребата на дрехи и аксесоари с определен вид цели да отдели религиозната група от по-широка културна общност.           
           Външният вид е сред най-силните средства на една религия да популяризира ценностите си, като най-вече дефинира границите на морала и скромността. Това, обаче, може да доведе до социален дисбаланс – например в случаите, когато правилата (включително и дрес-кодът) се налагат от мъжко духовенство на жените от религиозната група. (За конструирането на този дисбаланс се използва религиозната теза, че жената е в основата на греха.)
           На фона на главоломното ускорение в развитието на технологиите и глобализацията звучи невероятно, че милиони хора и в момента се обличат най-вече с цел да се обявят като част от религиозна група и да изпълнят предписанията ѝ за вид, съответстващ на убежденията ѝ. Това се отнася не само за останките от архаични етно-религиозни общности като амиши, евреи-хасиди, меноти и др., но и за цели части на света, където политическият ислям печели битката със секуларизма на всички нива.
 
          

























Културна идентификация – групи по интереси: Предвид положителното, почти романтично звучене на термина „култура”, ще е по-добре да разгледаме модата в облеклото като комуникатор на субкултурите – групи, които споделят ценности, идеи и практики, различаващи се от тези на по-широката култура, към която принадлежат. В този контекст през 80те се появява и терминът urban tribes. 
           Макар днес да свързваме тези групи най-вече с привързаността им към различни музикални стилове (хард рок, хеви метъл, хип-хоп, гръндж, реге), често видът им е свързан и с идеологически убеждения, например борба със статуквото или непоносимост към друга субкултурна група. Типичен пример е стилът пънк, който освен обвързан с музиката, демонстрира и бурно несъгласие с обществените норми.
           Други лесно разпознаваеми групи по интереси са мотоциклетните клубове, практикуващите градски спортове (напр. скейтъри), както и футболните запалянковци – ултраси. Съществена част от групите по интереси съставляват тези, чиито интерес е концентриран именно във външния им вид – например японската улична мода haradjuku.

            Принадлежност в група (униформа): Думата „ uniform” (лат. onus, един, и forma, форма) означава като прилагателно еднакъв, хомогенен, постоянен и свидетелства за липса на вариации. Като съществително uniform се отнася за отличително облекло, което идентифицира носещия като член на организация, докато участва в нейната дейност и служи за създаване на визуална еднаквост в нея. 
            Модерните униформи се носят от военните сили и паравоенните организации като полиция, спешни служби и охрана; носене на униформи се изисква на някои работни места и училища, както и в затворите. Към униформата бихме могли да присъединим и спортния екип, особено що се отнася до колективните спортове.
            Като знак униформата носи две основни послания. Първото се отнася до еднозначната принадлежност на носещия към определена професионална и социална група и можем да го определим като отличителен знак. Второто, което се крие и в етимологията на думата „униформа” се отнася до визуалната еднаквост - равнопоставеност вътре в групата. Можем, обаче, да разгледаме групата като самостоятелна структура с вътрешни зависимости, които пък са диференцирани от униформата. Така например армията и паравоенните организации са определили строго външни белези в иначе стандартното общо облекло, които съответстват на йерархията в групата. Що се отнася до училищната униформа, тя се явява определяща за конкретното учебно заведение или дори държава, въпреки общите белези, които слагат притежателите й в групата „учащи”.
            В днешното общество цивилното облекло е загубило голяма част от традиционното си статукво. Докато в миналото закони и държавни укази са определяли външния израз на социални групи, професии и др., днес дрес кодове съществуват само под формата на униформено облекло. В голяма степен дрес кодът – униформа индикира принадлежността на индивида към група, която го е лишила от инициатива по отношение на облеклото като изразно средство.

            И така, след всичко казано дотук, смятам, че модата може да заеме достойно място сред методите за общуване. В този смисъл разглеждането ѝ като повърхностно и неинтелектуално занимание е също толкова повърхностно. Да умеем да си служим с езика на облеклото означава да притежаваме още едно средство за придвижване в сложния път на отношенията с околния свят.

Други материали по темата:
Теории за обличането и мотивации 
Природата на модата 
Какво е модата?

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News