English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
17 Октомври 2017
26/10/2009
Езикът на Модата

от Яна Дворецка

               Ако трябва да потърсим причини за съществуването на модата като социално явление, може да се спрем на няколко съвсем основателни нейни функции – защитна, морална, декоративна... Защитната функция има за цел да предпази тялото както от природни, така и от магическо-религиозни опасности. Моралната (изразяваща се в прикриване на определени части от тялото, смятани за срамни по силата на различни религиозни учения или обществени настроения) изисква придобиването на визия, която съобразно определените изисквания и нагласи, да може да се определи като „скромна” и „благоприлична”. Декоративната (отнасяща се към желанието на човека да изглежда по-красив и привлекателен) може да задоволява изисквания на индивида към самия него, но основната ѝ цел е да привлича вниманието на срещуположния пол, да доведе до сексуален интерес и така да осигури продължението на биологичния вид...

              Всички функции на облеклото и комбинацията между тях в различна степен моделират външния ни вид.  Има, обаче, още една съществена причина ежедневно да занимаваме ума си с дрехите, грима, прическата, аксесоарите... Модата е мощно невербално средство за комуникация, изборът ни на външен вид отправя послания към околния свят. Всяка част от облеклото и украсата ни е знак, който останалите тълкуват. В този смисъл обличането е интересна задача – мислите ли, че това, което вашите дрехи „говорят”, е това, което другите „чуват”? Езикът на модата не е универсален, не е дори международен – ако Западният свят смята късата ви пола за секси, то в мюсюлманските общности тя е знак за моралното ви падение. И обратно – ако в Близкия Изток фактът, че носите хиджаб говори за привързаността ви към бога, то за Западния свят вашата забрадка е просто символ на полова дискриминация и унижение. Дори да пренебрегнем географския и културен принцип, ще забележим, че на едно и също място, но по различно време се наблюдават не само различни, но и тотално противоположни концепции за естетичен (морално и физически) вид.

             Все пак, независимо от изменчивата природа на естетическия идеал, неуморното преследване на модата е всъщност неуморно преследване на нашата идентичност. Най-простият и най-ефикасен начин да декларираме принадлежността си към една социална група и нейните ценностите е да се облечем съобразно нейните естетически критерии. Дори небрежното или презрително отношение към външния ни вид ни легитимира като част от група, която е „над тези неща”.

             Съзнателно или не, ние използваме модата като средство за идентификация – на себе си и на околните. Ето няколко примера, за това как дрехите проговарят в различни социални определения:

            Социално положение и материален статус: В цялата история на облеклото се наблюдава едно неизбежно явление – богатите се опитват да се отделят визуално от масите – да бъдат разпознавани като богати. Често това е довеждало до истерични пристъпи на екстравагантост:  в периода на Рококо прическата се превръща в огромна и сложна архитектурна конструкция; елегантният мъж от времето на Луи XIV е обилно декориран с фльонги, розетки и воланчета; големината на колосаната яка рюш е правопропорционална на заеманата височина в обществената йерархия. Следва другото неизбежно явление – принадлежащите към по-ниски социални слоеве имитират модата на богатите, за да бъдат припознати като част от тяхната класова група. За да се преборят с тези стремежи и да опазят групата, силните на деня създават закони за обличане, които забраняват употребата на различни цветове, материи и части от облеклото (т.нар. Sumptuary Laws).
            Днес тези закони вече не са популярни. Можем да кажем, че модата силно се демократизира с бурното развитие на индустриалното общество през XIX век, а в последствие и с появата на конфекционното облекло през XX век.  Качеството на изработка и марката на една дреха, обаче, все още биха могли да свидетелстват за принадлежност към определена социална група. 

            Национална, етническа и родова принадлежност: Макар глобализацията да доведе до масово увлечение по етно модата, която включва елементи от облеклата на всякакви националности и етноси, в последните години се забелязва завръщане към националния костюм в някои страни (например Индия), като белег за национална гордост. В други националното облекло се използва в тържествени случаи, за да се подчертае важността на събитието (например японското кимоно и шотландския килт). На различни места семантичната стойност на облеклото дефинира повече от една категории – афганистанското покривало бурка задоволява религиозните предписания на мюсюлманската общност, но всъщност е дреха с етнически произход, възникнала във връзка с климатичните особености на страната.
           Модата днес ни позволява не само да използваме части от облеклото на всички народи, но и най-безогледно да ги комбинираме. Еклектичният подход към дрехите с национален характер демонстрира нашето демократично чувство за принадлежност към глобалното село.

           Полова идентификация: Да започнем стова, че въпреки универсалната употреба на панталона днес, на обществените  тоалетни има стилизирани изображения на фигура с пола и фигура с панталон, съответно за дамска и мъжка тоалетна. Дрехите на мъжа и жената в почти всички епохи са подчертавали биологичните различия между двата пола и трябва да отбележим, че жените са се борили векове за правото си да носят удобни дрехи. В силно патриархалните общества като Викторианска Западна Европа, например, се забелязват две неизменно свързани тенденции – подчинената роля на жената и облекло (корсет, кринолин, многобройни фусти и т.н.), което затруднява елементарните физически дейности. Жената от средната класа има една единствена отговорност - да демонстрира чрез облеклото си богатството на съпруга си.
            Жената-украшение се появява отново през 50те години на XX век и във вече познатата социална роля отново е окомплектована с корсет. 
            Днес съществува много силно унисекс течение в модата, което започва развитието си през 60те години на XX век. Въпреки това понятията „женственост” и „мъжественост” продължават да вълнуват модните дизайнери и клиентите им. Можете да съобщите на света вашата женственост с конкретни „женствени” атрибути – високи токчета, дълги оцветени нокти, къса пола, деколте, което да комуникира убедително наличието на вторични полови белези – всички те забележително затрудняващи състезанието за равенство с мъжа. Тези атрибути говорят за вашата готовност да се поставите в състояние на престижна безполезност – но пък мъжете ще ви наградят за това, като намират и вас и облеклото ви за привлекателно.

            Сексуална идентификация: Във връзка с описаните по-горе средства за идентифициране на женствеността, не мога да не цитирам култовия виц от филма на Бари Левинсън „Добро утро, Виетнам”: „Не трябва да казваме „лесбийка”, а жена с удобни обувки”. С отприщването на идеите за свобода на изразяването и равнопоставеност на индивидите с различна сексуална ориентация, облеклото се явява важен знак в конструиране на идентичността и борбата за не-дискриминация на тези индивиди. Ексцентричната тълпа от гей-парадите обаче е само едната страна на нещата. Другата се отнася към тайното, скришното, забраненото...
           Облеклото и неговите атрибути са в основата на различни социални/сексуални практики като фетишизъм, cross-dressing и BDSM (bondage, discipline, dominance and submission, sadism and masochism).
           Измежду най-популярните символи на тези практики са кожени и латексови корсети, панталони, ботуши с висок, остър ток, каишка за врата, маска за лицето... като разбира се е оставено широко поле за изява на вашето въображение.

           Религиозна принадлежност: Религиозното облекло и символи изразяват повече групова, отколкото индивидуална идентичност. Това определя и силното му асоцииране с конформизъм и униформеност. Често употребата на дрехи и аксесоари с определен вид цели да отдели религиозната група от по-широка културна общност.           
           Външният вид е сред най-силните средства на една религия да популяризира ценностите си, като най-вече дефинира границите на морала и скромността. Това, обаче, може да доведе до социален дисбаланс – например в случаите, когато правилата (включително и дрес-кодът) се налагат от мъжко духовенство на жените от религиозната група. (За конструирането на този дисбаланс се използва религиозната теза, че жената е в основата на греха.)
           На фона на главоломното ускорение в развитието на технологиите и глобализацията звучи невероятно, че милиони хора и в момента се обличат най-вече с цел да се обявят като част от религиозна група и да изпълнят предписанията ѝ за вид, съответстващ на убежденията ѝ. Това се отнася не само за останките от архаични етно-религиозни общности като амиши, евреи-хасиди, меноти и др., но и за цели части на света, където политическият ислям печели битката със секуларизма на всички нива.
 
          

























Културна идентификация – групи по интереси: Предвид положителното, почти романтично звучене на термина „култура”, ще е по-добре да разгледаме модата в облеклото като комуникатор на субкултурите – групи, които споделят ценности, идеи и практики, различаващи се от тези на по-широката култура, към която принадлежат. В този контекст през 80те се появява и терминът urban tribes. 
           Макар днес да свързваме тези групи най-вече с привързаността им към различни музикални стилове (хард рок, хеви метъл, хип-хоп, гръндж, реге), често видът им е свързан и с идеологически убеждения, например борба със статуквото или непоносимост към друга субкултурна група. Типичен пример е стилът пънк, който освен обвързан с музиката, демонстрира и бурно несъгласие с обществените норми.
           Други лесно разпознаваеми групи по интереси са мотоциклетните клубове, практикуващите градски спортове (напр. скейтъри), както и футболните запалянковци – ултраси. Съществена част от групите по интереси съставляват тези, чиито интерес е концентриран именно във външния им вид – например японската улична мода haradjuku.

            Принадлежност в група (униформа): Думата „ uniform” (лат. onus, един, и forma, форма) означава като прилагателно еднакъв, хомогенен, постоянен и свидетелства за липса на вариации. Като съществително uniform се отнася за отличително облекло, което идентифицира носещия като член на организация, докато участва в нейната дейност и служи за създаване на визуална еднаквост в нея. 
            Модерните униформи се носят от военните сили и паравоенните организации като полиция, спешни служби и охрана; носене на униформи се изисква на някои работни места и училища, както и в затворите. Към униформата бихме могли да присъединим и спортния екип, особено що се отнася до колективните спортове.
            Като знак униформата носи две основни послания. Първото се отнася до еднозначната принадлежност на носещия към определена професионална и социална група и можем да го определим като отличителен знак. Второто, което се крие и в етимологията на думата „униформа” се отнася до визуалната еднаквост - равнопоставеност вътре в групата. Можем, обаче, да разгледаме групата като самостоятелна структура с вътрешни зависимости, които пък са диференцирани от униформата. Така например армията и паравоенните организации са определили строго външни белези в иначе стандартното общо облекло, които съответстват на йерархията в групата. Що се отнася до училищната униформа, тя се явява определяща за конкретното учебно заведение или дори държава, въпреки общите белези, които слагат притежателите й в групата „учащи”.
            В днешното общество цивилното облекло е загубило голяма част от традиционното си статукво. Докато в миналото закони и държавни укази са определяли външния израз на социални групи, професии и др., днес дрес кодове съществуват само под формата на униформено облекло. В голяма степен дрес кодът – униформа индикира принадлежността на индивида към група, която го е лишила от инициатива по отношение на облеклото като изразно средство.

            И така, след всичко казано дотук, смятам, че модата може да заеме достойно място сред методите за общуване. В този смисъл разглеждането ѝ като повърхностно и неинтелектуално занимание е също толкова повърхностно. Да умеем да си служим с езика на облеклото означава да притежаваме още едно средство за придвижване в сложния път на отношенията с околния свят.

Други материали по темата:
Теории за обличането и мотивации 
Природата на модата 
Какво е модата?

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News