English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
14 Декември 2017
26/09/2009
Рисков капитал в моден дизайн
„… Искам да се занимавам с моден дизайн. Търся някой, който да инвестира в моя колекция с дрехи, някой, който да инвестира в мен”…

Мислите в тези два реда от писмото на наш читател минават често през главата на младите дизайнери, виждащи по-голямата перспектива. Този млад дизайнер очевидно иска да прави това, на което се е посветил, това което е учил години наред,  вероятно неговите или нейните мечти са близко до реалността.

Как гледат на този въпрос потенциалните инвеститори? За да видим как стои този въпрос в други страни ще се позова на статията на Роберт Мърфи „ The New Sugar Daddies: Private Equity Players Look to Young Designers”, която разглежда въпроса, „дали инвестицията в млад току-що излюпен дизайнер, може да жъне печалби”, както и материал на Birgit Lyngbye Pedersen в Dansk Daily.

„Растящ брой от европейски инвеститори намират положителен отговор на този въпрос, и те изпомпват капитал в млади модни брандове. Във Франция,  инвестиционната банка Natexis Capital  е създала фонд, наречен Mode et Finance за инвестиция в млади дизайнери, в същото време в Белгия, инвеститорът Anne Chapelle е закупила дружествени дялове в стартиралия бизнес на младите дизайнери Haider Ackermann и Dirk Schonberger. Тя държи също така дял в компанията на дизайнерката Ann Demeulemeester.

Междувременно в Обединеното Кралство, Imran Amed, бивш консултант на McKinsey & Co., създава основи за финансиране на фонд, наречен Byesse, който инвестира в млади модни фирми. Giles Deacon, Anne-Valerie Hash, Christian Wijnants и Charles Anastase са сред имената на младите дизайнери, които се считат, че ще привлекат тази нова група инвеститори” (от 2007 година Byesse се управлява от Shon Randhawa*).  

Развитието е благосклонно за оцеляващите таланти, тъй като пазара се явява предизвикателство за независимите модни къщи, изправени срещу гигантските и добре капитализирани конгломерати, като LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton и PPR, майка на групата Gucci.

Един от примерите е Heider Ackermann, днес успял дизайнер, чиято колекция за сезон есен-зима 2009 е поставена сред топ 10 на Style.com. Само преди няколко години той е на прага на затваряне, въпреки популярността му в индустрията, той не може да събере достатъчно пари за да създаде колекция. Но късмета каца на рамото на дизайнера. Той участва в модния фестивал Gwand в Швейцария и взима първата награда от 100 000 евро. Тогава Chapelle влиза в неговата компания, след което нещата тръгват в друга посока. Подкрепата на Chapelle дава на Ackermann глътка въздух. Той казва „Преди мислех, че е лукс да си независим, сега мисля, че е лукс да имаш финансов гръб”. 

Но дали всеки дизайнер може да спечели престижна награда, да следва пътя на Ackermann, Raf Simons, Charles Anastase, Jean Touitou или Viktor & Rolf и Martin Margiela и дали това е единствената възможност да бъдеш забелязан, за да получиш този финансов гръб.

И в Дания също наблюдават изгряващите дизайнери. „Оптимизмът в сектора в периода 2005-2008 година окуражава едновременно датски и чужди инвеститори да се обърнат към модата в търсене на нови възможности. Няколко партньорства доказват това - Baum und Pferdgarten, Julie Fagerholt и Naja Lauf са сред тези, които получават щедра подкрепа. Malene Birger и Designers Remix Collection установяват сътрудничество с  гиганта IC Companys, а модния лейбъл annhagen A/S, основан от Diana Opsund Bay през 2005, получава инжекция от 8 милиона DKK от рискови капиталисти и частни инвеститори. Инвеститорите включват „бизнес ангела” Janne Molke-Leth, изградил организацията на компанията и подал ръка за управлението на annhagen.  

И в Дания, инвеститорите никога дотогава не са намирали модата за интересна инвестиционна зона, заради чувствителността на индустрията към икономическите цикли, която обикновено  държи инвеститорите на разстояние.  Дизайнери и инвеститори не говореха един език и бе трудно и на двете страни да намерят потенциала в другата страна. През последните години обаче там се мисли по друг начин и модния дизайн се счита за инвестиционна мишена, като инвестицията се прави в ранна фаза на развитие. Annhagen A/S  е първата инвестиция в модния сектор на държавния фонд за инвестиции Vækstfonden, който инвестира директно, чрез банки, бизнес ангели и други фондове.

Фондът Vækstfonden инвестира в компанията, след като през 2006 година завършват своя анализ „Дизайнът – превъзходен бизнес”, в което заключават, че инвестицията н областта на дизайна има висок потенциал за растеж. „Ние може да капитализираме върху устойчивостта и финеса, с които датския дизайн е известен. На национално ниво има изобилие от таланти, но е налице отсъстваща брънка от веригата. Това богатство от таланти трябва да бъде съешвано с бизнес компетенция и мрежа от връзки. Във Vækstfonden, ние може да помогнем с инжектирането на компетентен капитал и с поглед  към изграждане на пазари и организации за нашите инвестиционни цели. Това помага да се създаде ефективно разделение на отговорностите между дизайнерите и бизнес компетенциите”, казва Rolf Kjærgaard, вицепрезидент на фонда.

Инвестицията в annhagen е не само инжекция на рисков капитал в компанията. Само някои начинания се подкрепят в началото и оперирането на компания, с което инвеститорите наливат „умен капитал”, който свързва бизнеса и стретегията с финансирането. Инвеститорите могат да се възползват от кратките срокове, с които модната индустрия достига до пазара, те могат да създадат фокус върху бизнес развитието и в същото време да допринесат с мрежата от връзки и клиенти.

За търсещите риска капиталисти, модния сектор е нова вълнуваща и подходяща зона. Те виждат, че дизайна е важна конкурентна компетентност, която може да даде финансов успех на модната индустрия в бъдещето. Въпреки, че възможността на компаниите за разказване на приказки от 1001 нощ* е от жизнено значение, новите инвеститори също така знаят, че дизайна сам за себе си не е достатъчен. Компаниите трябва да бъдат добре организирани и отличници в мисленето от международен мащаб. Ролята на инвеститорите в мрежите от връзки е също от значение – те могат да помогнат за изграждане на бранда, да се намерят нови клиенти и нови точки за продажби. Важно е за динамиката на модния сектор да се поставят стартиращите фирми на международните пазари, тъй като веднъж, след като те са се профилирали на пазара, те също така могат да предизвикат напредък в областта на дизайна, като цяло.”

„И докато дизайнерите признават необходимостта от финансиране, инвеститорите виждат неизползвани възможности в тази креативна маса и потенциална ниша за развитие на брандове, които се различават в ритейл обстановката, която напоследък се развива доста стандартно. Обикновено, инвестиционната стратегия има за задача да бъдат придобити малки дялове в стабилни млади брандове, с очакване, че един или друг ще успее. Стратегията е огледална на тази на рисковите капиталисти във високите технологии и фармацевтичните сектори, посяли пари, в очакване на напъпващите резултати.

Мечтатата на инвеститорите е да намерят бижуто, като линията на Jimmy Choo, към която Tamara Mellon, прибавявайки бизнес проницателност и разбиране на маркетинг, успя да изгради бизнес за повече от 150 милиона долара за едно десетилетие. Но те знаят, че за да се създаде име от начинаещ дизайнер, се изисква търпение и модата не предлага бързи резултати.

„Първо трябва да имаш желание да инвестираш, а после трябва да работиш с дизайнера да създадеш правилната формула”, казва Chapelle. „С млад дизайнер, ще отнеме поне три сезона да достигнеш до точката за покриване на разходите.”

В повечето от изследваните от Robert Murphy случаи, когато рискови инвеститори и „бизнес ангели” предлагат финансовата си подкрепа на младите дизайнери, има основна пътека, следваща в първа фаза забелязването на открояващ се млад дизайнер и на  втори етап последващата бизнес подкрепа. Тази подкрепа има не само парично изражение, но и стратегия, маркетинг, намиране най-краткия път от дизайна до пазара, финансиране покриващо времето, необходимо за утвърждаване на едно ново лице. „Модата е комплексен бизнес и дизайнерите не са подготвени да управляват бизнес”, казва Имран Амед. Колкото до инвеститорите, според него, за да вложиш парите си в модата, „трябва да имаш усещане за бизнеса, да споделяш страстта на дизайнера”.

Дизайнера не би трябвало да се различава особено от другите предприемачи, когато се изправи пред потенциалния инвеститор, за когото риска се оценява през призмата на бизнес опита, с помощта на калкулатора. Той има две основни възможности за привличане вниманието на рисковите инвеститори и „бизнес ангелите”. Първата е чрез спечелване на престижна международна награда, когато инвеститора ще търси възможности да се възползва от „наивитета” на дизайнера. Втората е, да се подходи чисто предприемачески, с подготовка на добър бизнес план, с глобална визия, където дизайна и развиването на нов продукт е подчинено на добро пазарно проучване и устойчива маркетинг стратегия.

От материала на Murphy става ясно, че във Франция се обмисля създаване кредитна линия за подпомогане на млади дизайнери през трудния начален период.  Виждаме, че над този въпрос не само се мисли, но и неща се се случват в страни като Дания и Швеция.

Какво може да се случи на този окуражаващ фон и в България? Трудно е да се дадат особено оптимистични прогнози за подобно развитие. Не може да се каже, че България няма своите Ackermann и Simons. Макар и с по-малка стойност на чековете, български дизайнери са печелили международно признание. Но като че ли необходимостта от посрещане на ежедневните нужди и народопсихологията не позволява на тези млади дизайнери да погледнат по-уверено в бъдещето. Водени от краткосрочната нужда от пари в брой и желанието им да контролират сами бизнес на една ръка разстояние, те забравят за пътеката към славата, която ги е накарала да захванат едновременно молива, ножицата и иглата.

На този етап инвеститорите у нас гледат скептично на модния дизайн. Тези инвеститори обикновено не обявяват публично намеренията си, което и вероятната причина, нито една от запитаните няколко компании, опериращи у нас с рисков капитал, да не определи интереса си към сектора на модния дизайн. Надявам се обаче, този материал да ги накара да се замислят над тази възможност. При намиращите се днес все по-ограничени въможности за нов бизнес и при еволюцията на модния бизнес, хоризонтите днес са по-различни от тези, отпреди десетина години.

Със сигурност и двете страни ще трябва да извървят дълъг път, преди да се срещнат, но като че ли пътеката на дизайнерите е по-дълга. Всъщност и двете страни, които все още имат мечти, трябва да помислят за реализирането им.

Pефеpенции: Dansk Daily, Birgit Lyngbye Pedersen; The New Sugar Daddies: Private Equity Players Look to Young Designers, Robert Murphy

Други материали по темата:
Как компанията ни може да получи свежи пари?
Фестивал на дизайнерите 2009
Като в приказките
Дизайн от Дания (случай от практиката)
Модна фирма получава подкрепа от 1.6 млн долара
Имаме ли план за развитие на нашите идеи?
Първите стъпки в модния бизнес
Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News