25/03/2007
Мечтата на Mr. Mastilo

Нека се опитам да разкажа една малка история за себе си. Преди почти 3 години един приятел ми каза следното:
"Приятелю, имам чифт дънки, които не ги нося много-много, защото не ми харесват. Възможно ли е да се направи нещо с тях и познаваш ли някой, който евентуално би ги "поразкрасил" малко?"
И разбира се моя милост си каза, този сега пък какво му стана, с глупости ме занимава. Отговорих му следното:
"Хайде донеси ги да ги вида и да преценим кво и що?" - като си мислех, че той ще забрави за тях и работата е съвсем маловажна.
Да, ама Не!
Старият ми приятел ми ги донесе и моя милост ги гледаше с умиление доста време. Казах му да дойде на другия ден, и че ще решим тогава. Естествено не познавах никого, който може да стори нещо с този парцал. След размисъл ми дойде идеята, че така и така са стари и не влизат толкова често в определената употреба, ако се заема аз да ги правя и преправям по някакъв начин и този начин се окаже неефективен - няма да е такава голяма загуба.
Последва рязане на шаблонни букви, лентички, разшивания, прешивания - просто ужасяващи реформи, и ето най-интересното - използвах блажна боя, латекс, бронз за лъскане на печки, лак за нокти с брокат и подобни материали.
Ефекта лаул, ако някой може да си го представи. Сега всеки би си казал: "Е, че кво общо с дизайнерството?"
След този чифт дънки, направих още един, а после и друг, направих и на мен. Започнах да получавам някакво бавно прозрение, защо като съм гледал модния канал "Фешън ТиВи", удивлението ми е било толкова голямо и винаги тогава съм се замислял какво е да създаваш такива модели.
Продължих си целта - да следвам медицина.
Междувременно направих една малка скроена и скромна чантичка по случай една сватба и няколко аксесоара. След близо година интересът ми се засили и събитията, които ми се случиха изместиха до сега поставената ми цел за медицината и откриха в мен истинската мечта! Взех шевната машина на моята скъпа майка и започнах да си набавям от тук, от там някоя друга макаричка, игличка и прочие. Стремях се от нищо да направя нещо, разчитах на идеята, която ми идваше отвътре и която се базираше на това да вложа много малко и да изкарам адски много. И го постигах - с повече нерви, усърден труд и търпеливост. Не се отказвах и разочаровах, дори когато резултатът да не бе естетически издържан, напротив спомнях си винаги думите: „Това което не ни убива, може да ни направи единствено по-силни!", и стремеглаво продължавах напред. Започнах да се интересувам от модни тенденции, да се вглеждам как се обличат хората - наблюдавах ги, всяка дреха, която заставаше пред очите ми, правех опити да я разкроя и открия сложността й директно в съзнанието си, макар и да не съм учил шев и кройка. Хорските дрехи караха възхищението ми да се показва, но не защото даден, наблюдаван от мен човек има определен стил на обличане, като умело съчетава цветове и материи, а защото в създадените от известни и не толкова известни марки дрехи, аз намирах изкуството, шедьовъра и таланта на онзи, който е съумял да го измисли. Прекланях се пред това и го намирах за величествено. Тогава мечтата ми свързана с Модата не бе просто една мечта на един обикновен човек, а се превърна във всичко за мен! Вече бях твърдо решен, че това, с което ще се занимавам, ще е Мода и няма мърдане назад, амбициран до неузнаваемост, зареден с огромно желание, моя милост дава всичко за да успее в този бранш и е готов на всичко. Знаех, че пътя по който съм готов да тръгна ще е много труден и дълъг, но въпреки всичко не се отказах.
Обикалях магазините, кинкалериите и подобни складове и заявявам спокойно, че давах луди пари за материали. Разбира се блажната боя и латекса вече бяха история - един забавен спомен. Закупих си специални текстилни бои, дори стигнах до преса, матрици за рапиди, шайби, капси и други подобни. В който и магазин или кинкалерия за шевни материали да влезна, бях напълно обзет от разнообразието и красотата на малките ценни и помощни предмети, с които можеха да се създават чудеса, като за целта бе необходимо само идеята и творчеството. И там между рафтовете с копчета и конци, между прашните стелажи платове и мостри, моя милост намираше своето прозрение - как „тези", така причисляващи се към всякакъв вид предмети, да бъдат умело съчетани и от тях да бъде сътворен шедьовър. До ден днешен не знам, дали е правилно да се стремиш винаги идеята ти да се доближава до съвършенство, изящество и величие - (за което не спирам да се боря и опитвам да постигам) или просто да е една идея, за която е достатъчно само да е различна от останалите.
С всеки изминал ден научавам по нещо за този така любим и близък и в същото време далечен свят, креативноста ми е в постоянно движение и смея да твърдя, че посоката й е нагоре.
Сега съм още по-решен от всякога, че това ще е моето призвание. С радост мога да заявя, че съм открил разковничето на моя живот, а именно пътя по който съм тръгнал...

Други материали:
„Аз, дизайнерът”

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In Всички права запазениs