English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
14 Декември 2017
18/12/2008
"Уважаеми г-н Председател ...

Благодаря ви за възможността да се присъединя към вас днес. Аз ви препоръчвам да се вслушате в моето изказване, което е по адрес на ролята на правителството, тъй като ние преминаваме от индустриалната ера, към ерата на знанието.

Моето име е Brenda French, основател и дизайнер на French Rags, вертикална производствена единица, предлагаща колекция от дамски трикотажни изделия. Успехът на French Rags се дължи основно на възможността да се адаптира към променящите се нужди на клиентите. Това, което сме ние днес, е тотално различно от това, което бяхме, когато започнахме и дори различно от това, което бяхме преди шест години. Именно историята на тази еволюция на French Rags, искам да споделя с вас днес – нужни са промени, тъй като правителствата също навлизат в новата ера.

Аз съм модерен пример на старомодната американска мечта. Бях емигрант от Англия, дошъл в Америка с 80$ през 1962 година. След 15 години в модния бизнес в Ню Йорк, аз се преместих в Лос Анджелис и през 1978 година създадох French Rags. Бизнесът бе роден от необходимоста. Аз се озовах разведена, единствено отговорна за моето дете и трябваше да прибягна до моите плетачни умения, научени, като малко дете във военните години в Англия. С 500 $ в ръка, аз започнах новоизлюпен бизнес, които даде бързо резултат от плетене на шалове в къщи с продажби от 165 000 $ през първата година, до отваряне на фабрика в Лос Анджелис с линия за производство на пуловери и продажби от 1.5 милиона долара. От началото до средата на 80-те години, моя бизнес процъфтя до 10 милиона долара, доставяйки на магазини гиганти, като Neiman Marcus, Bloomingdales, Lord & Taylor, Robinsons и други. Но така, както стартира, така и бързо започна да се разплита. След десет успешни години, продажбите падаха навсякъде и обема на връщаните стоки ескалираше. През 1988 година, когато рецесията се промъкна, кризата обхванала пазара, засегна и моя бизнес. Магазините се проваляха да следват търсенията на клиентите, купувачите (закупчиците) не се вслушваха в пазара и продължаваха да диктуват избора си, а парите се харчеха все по-трудно, потребителите търсеха стойност за парите си, а времето на жените за пазаруване стана ограничено, те искаха избор, избор и пак избор. Промяната бе във въздуха.

Да се адаптираш, тази дума днес често се употребява и правителството ще направи добре, ако се адаптира към политика на подкрепа на бизнеса и така да осигури новите и малките фирми да имат възможността да развият и повишат стойността си на пазара, без интервенция от нечестни практики и бюрократични бариери. Повече от днешните правителствени политики се приложими за бизнеса, независимо от размера – климат, който за съжаление фаворизира големия бизнес. От гледна точка на политиката, трябва да се вземе предвид, дали тези политики оптимизират капацитета на националната икономика да генерира и подпомага както малкия бизнес, така и предприемачеството. Аз диференцирам двете групи. Предприемачите са визионерите, иноваторите, докато малкия бизнес може да бъде франчайзополучател. Нагласата на политиката спрямо размера на фирмата е тромава и следва да бъде преразгледана. Важно е как ще бъде категоризиран бизнеса, например закона дефинира „малък бизнес” фирмите с по-малко от 500 служители – твърде голям обхват, за да бъде насочена политиката към нуждите на фирмите. Фирмите с до 10 служителя заслужават различно третиране, от тези с 20, 50 или 100, и разбира се с 500 служителя.

Навлизайки в ерата на знанията, закони, които са работили в индустриалната ера, не могат да работят и днес и се нуждаят от ревизия, а някои и от заличаване. Нови такива трябва да бъдат сътворени, да бъдат съвместими с новите реалности на бизнес климата. Например закони и регулации, които правят работата в къщи нелегална или поне твърде трудно да следваш закона, са вън от релсите при растящата популярност на гаражната индустрия, както и за работещите майки, които се нуждаят от втори доход, докато се грижат за малките си деца в къщи. Антични закони, които някога са били написани за протекция, сега могат да се окажат бреме и непродуктивни в новия социално-икономически климат, в които се намираме.

Предприемаческият дух винаги е бил силна черта на американеца. Исторически, предприемачи като Форд създадоха тази страна. Някъде по този път, интереса на големия бизнес надделя. Но съгласно една статия в списание Inc. „нищо не е по-важно за оздравяването на американската икономика от темпа, с който се създават нови компании”. Те създават възможности за откриване на нови работни места, често създават нови пазари и стъпват на нова почва, която не е била засята до този момент. Правителствените действия могат да бъдат ефективни в промоцията на техния растеж – като катализатор, намиращ нови начини да управлява техните нужди, достигайки до предприемачите със стимулиращи програми, създаваща плодородна почва, намалявайки таксите  и накратко пригодени към обстановката, вслушвайки се и кроейки необходимите иновативни програми.

Но да стигнем до там, трябва да има морален отчет. Каква е целта тук? Да се борим със City Hall (седалището на правителството на Л.А.) или да имаме City Hall на наша страна? Правителството трябва да реконструира себе си, за да се адаптира към промените. Това не е лесна задача, но заедно може да бъде постигната. Правителството трябва да има интегрирано, последователно отношение в установяване на комуникационни канали, които работят в полза на бизнес обществото в цялата страна, осигуряващи успешен преход в новите реалности на нашите общество.

Ключът е да слушаме и да се адаптираме към необходимите промени. Няма друга възможност."

Думите на Brenda French, основател и дизайнер на French Rags с пълно основние могат да бъдат казани и днес пред много правителства, които загърбиха интересите на малките (наистина малки) фирми, в това число и у нас.
Как се дефинира понастоящем размера на фирмите в рамките на ЕС:
- В рамките на категорията МСП, микро предприятие се определя като предприятие, което има нает персонал до 10 човека и чийто годишен оборот и/или общ годишен баланс не надвишава 2 милиона Евро.
- В рамките на категорията МСП, малко предприятие се определя като предприятие, което има нает персонал до 50 човека и чийто годишен оборот и/или общ годишен баланс не надвишава 10 милиона Евро.
- Категорията микро, малки и средни предприятия (МСП) включва предприятията, които имат нает персонал до 250 човека и чийто годишен оборот не надвишава 50 милиона Евро и/или чийто общ годишен баланс е до 43 милиона Евро.

Извинете, за какви милиони евро става дума тук в България? Например в сектора облекло, едва ли има 100 фирми у нас, които имат продажби над 2 милиона евро годишно. А какви са обемите на една дизайнерска фирма? Тези фирми не могат да прекрачат дори нарочно създадената от администрацията бариера от 80 000 лева (занижена с 20 000 лева тази година), за да участват в проект по програма конкурентноспособност. Къде е политиката на правителството към тези фирми? Може би на тези микро и малки фирми се предлагат спонсорирани участия в специализирани изложения? Нима със занижаване минималната капиталова вноска за регистрация на ООД, решихме въпроса на предприемчивите хора? Или пререгистрацията на фирмите не е бреме за никого?

Един пример показва красноречиво подхода на администрацията - преди и сега. В периода след старта на регистрациите на фирмата по ЗДДС (от 1994 година), работех като представител на чуждестранни фирми и получавах приходи от чужбина за износа на услуга извършена към тези чуждестранни фирми. Въпреки това администрацията считаше тази дейност, като извършена на територията на България и ме облагаше най-редовно с данъци. Исканията ми за приемане на сделките, че се извършват практически извън територията бяха отхвърлени, под предлог, че закона разбира като износ онези сделки, за които имат издаден документ "митническа декларация". Така бе затворена устата и на малцината други фирми, които се бореха с неравнопоставеността пред реалните обстоятелства, а не пред буквата на закона, създаден от чиновника.
След влизането на страната в ЕС, документ "митническа декларация" не получават и големите фирми у нас, когато реализират сделки за износ на услуга за ЕС, но под техния натиск, закона бе веднага променен в тяхна полза. Настоящите сделки за износ на услуга, извършена към чуждестранните фирми се считат вече за редовен износ и фирмите са освободени от плащането на ДДС.

Добре е мнозина да прочетат за историята на Brenda French, за това, какво се случва при рецесията в Америка през 1988 година, каква е ролята на правителствата и какво трябва да бъде отношението към малкия бизнес в ерата не само на знанието, а и на кризата. Няма друга възможност.

Изявлението на Brenda French е взето от интернет източник. 

Историята на Бренда Френч или Какво се случи всъщност?...

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News