15/12/2008
Таланта срещу икономиката
„Аз реших, че ще е МОДА в 11-ти клас, и понеже ме беше грабнала любовта, чак в 12-ти почнах да се приготвям. Осем месеца преди изпита за университета, аз хванах молив за първи път, нищо и никой не можеше  да ми повлияе с думите "прекалено малко време за подготовка". Имах и все още имам, дори сега по-голямо от всякога желание да се изкачвам по тази така трудна и хлъзгава МОДНА стълбица! В правилна преценка около 11-ти клас, детето трябва да се ориентира, къде да се насочи като следване, избере ли модния свят - дупе да му е яко.
С други думи 2 години подготовка - всяка седмица по веднъж поне на уроци - провинциални цени 10-15 лева на урок, столични  от 20 до 50 на урок, а говорим за 2 години! Мисля че всеки може сам да го сметне, да не става дума и колко пари съм пръснал за консумативи именно през времето ми на подготовка - само водните ми бои са 40 лева, моливите са ми по 2 лева бройката - а са 80, но само с тях не става ... ужасно много съм изхарчил, дори родителите ми не знаят!
Възвращаемост?”, това са думите на бъдещ дизайнер, който ще наречем в този материал с името С.

При започване определено образование, наред с емоционалните мотиви, младите хора и техните родители обмислят и микроикономиката си. Как изглежда сметката на един бъдещ бакалавър специалност „МОДА”, ако той/тя е от провинцията и обучението е в София:

 Описание на разхода За период лева  Периоди Общо лева
 Обучение 1250  8 10 000
 Квартира, режийни   600 48 28 800
 Компютър       1  1   1 000
 Шевни машини       2   1   2 000
 Материали   250 48  12 000
 Общо    53 800

Когато в семейство Х се обсъжда въпроса с образованието, обикновено сумата за това образование трябва да бъде разполагаема, за да е сигурно, че тежки дни няма да ги настигнат и оставят студента по средата на образованието без средства. Ето защо за нуждите на анализа, допускам, че въпросното семейство правещо избора си между възможните инвестиции – в образованието на детето или банков депозит ще разполага с цялата сума за образованието.

Каква е лихвата по срочните депозити в българските банки днес? Офертите са различни, но една от тях привлече вниманието – 9.25% за година, която за горната сума от 53 800 лева ще носи доход от 4976.50 лева годишно или 414.70 лева месечен доход.

При наличието на подобна алтернатива, логично е семейство Х да търси възвращаемост на средствата от образованието минимум 20%, което вече дава друга цифра от 10 760 лева годишно и 896.67 лева месечен доход. Т.е. начален месечен доход от 900 лева (сума след приспадане на данъците) трябва да бъде минимума, под който инвестицията в образованието си губи смисъла. Още повече, че първите приходи от инвестицията ще бъдат възможни едва през петата година

Семейство Х  търси отговор, как български модни фирми оценяват труда на тези млади хора и попада на следните извадки от гласове на дизайнерки от интернет:


Първият случай, очевидно пада под възможната лихва, получавана от банката. Ето защо семейство Х обмисля, дали дизайнер Б е постъпил правилно:

18 месеца х   450 лева =   8 100 лева         
30 месеца х 1000 лева =  30 000 лева
Общ доход за 4 години    38 100 лева

Или средно месечния доход за тези четири години ще стигне до сумата от около 800 лева, при положение че обещанието на шефа бъде изпълнено. Или и това предложение, прави инвестицията в модното образованието все още икономически неизгодна.

Какво решение трябва да търси семейството. Рационалното мислене им казва, че ако детето не учи, има възможности все още да бъде близо до любимата мода:
- като продавач в магазин за облекло, средно месечната заплата, която се предлага на пазара за по-големите градове в провинцията е 400 лева, а за София е около 600 лева. - като шивачка ще получава около 400 лева, месечно.Като се добави към тази сума и прихода от възможния банков депозит – месечния доход става минимум 800 лева, сумата от 53 800 лева ще бъде запазена за черни дни и детето ще има доход, който ще му позволи да остане в родния град, да не плаща наеми и да живее по-достойно. Калкулаторът е неумолим, инвестицията в образованието МОДА няма да се изплати с наемен труд, дори и след още 30 години, когато месечната заплата е достигнала заветните 1200 лева.

Но мечтите са си мечти и ние знаем, че те често затъмняват рационалната половина на нашето съзнание. Хората често търсят в работата нефинансовите ценности и понякога се позовават на думите на китайския мъдрец Конфуций, казани преди хиляди години “Избери си работа, която обичаш и цял живот няма да ти се наложи да работиш нито ден!”. Дали това случва и с нашите героини А и Б в този живот, чието време е различно от това на Конфуций, дали работата, която работят е любимата:

Дизайнер А: „Относно моделите - на мен ми беше забранено да измислям свои, а работата ми се състоеше в това да копирам от .... ..... ..... и още доста от този тип марки.По цял ден трябваше да свалям картинки от интернет-това беше! Пълна загуба на време !!!”...

Дизайнер Б по въпроса за списанията: „Поне няколко пъти са ме притискали в ъгъла именно с това, че имало достатъчно списания и каталози за копиране на модели ... „вие с какво толкова ще допринесете (за да ви дадем висока заплата)”.

Любопитно е да се види какво мисли и другата страна, работодателите. „За дизайнерките мога да кажа, че е жалко, че не осъзнават колко е важно да са запознати с тенденциите и да са в час с модата. Защото дизайнерките, които следят тенденциите в dir.bg определено трябва дълго време да свалят картинки от интернет, за да видят и те какво е дреха все пак ... има и такива дизайнерки, които си мислят,че една скица ще ги направи известни, но Рич Форестър е само в "Дързост и красота", в реалния свят не става така, трябва да знаеш какво правиш, защото не си роден най-великия.” Ако някой не е разбрал, какво означава това мнение, то е изразено в дейността и заплащането на дизайнер А.

Защо се получава този конфликт, защо пазара не може да намери нито заплатата еквилибриум, нито да срещне очакванията за работа на двете групи – работодатели и дизайнери . Ето какво мисли дизайнер Б по въпроса:

„В България нямаме традиции в този бранш – имам предвид сектора с дизайнери. Традиции имаме в кроялен отдел, моделиери и конструктори, а дизайнери? И ни казват, не благодаря – то има списания за тази цел”.  И още „много често се питам, защо в годините на прехода – последните 19 години, доста бизнеси в България успяха да се развият така добре, а модната индустрия не пожела да върви напред в своето развитие. Защо България стана „ишлемарска” държава...? Мисля, че защото така е по-лесно. Няма смисъл да назначават нови хора – дизайнери, мениджъри, маркетолози...защо? Защото собствениците на фирмите смятат, че те са наясно с всичко и могат да управляват сами! Работа в екип – смятам, че това е понятие,  което българските собственици на фирми обичат да пишат в обявите за работа, но самите те не знаят какво представлява.” И добавя „ Разбирате ли, ние тук нямаме традиции в тези среди и в този бранш , за да може да оценим труда на хората и да уважаваме тяхната професия, това, че са професионалисти в дадена област. „Талант” е последната дума, която ги интересува тук работодателите. Сто пъти са ме питали по интервюта – „ама ти наистина ли можеш и да кроиш и да шиеш?”. ДА, мога – но това ли е по-важното? Дали това е водещото! А на дизайна тук се гледа, като на допълнително умение – ей така, измежду другото.”

И все пак дизайнера търси. Какво ? Търси развитие по стълбицата, креативността, търси признанието, което получава 1 на всеки 160 000 дизайнера по света:

Дизайнер С (студент в специалност МОДА) „Разходите ли? Общите неща – за материали, за подготовка за набавянето на нужни консумативи да твориш нещо – било просто да рисуваш картини, да шиеш поли или да бъдеш доста иновативен, дори от нищо да направиш нещо – се изискват прекалено много средства, малко по малко се трупа, от миналата година насам съм пръснал поне 10 000 лева за всичко. Аз малко съм вманиачен на тема книжарници и кинкалерии или магазини за платове – като влезна в подобен и доста трудно ме изкарват от там, колкото пари имам, ги оставям за материали – които в бъдеще гледам да оползотворя и ми дават спокойствието, че ги имам, защото са ми извор на идеи, а това развива креативността ми.”

За перспективата и възращаемостта последна дума имат:
Дизайнер Б: „Често се питам какво правя още тук. За съжаление в България нещата в модния бранш никак не са розови и мисля, че в момента си патя от тази си амбиция да остана тук и да работя като МОДЕН ДИЗАЙНЕР. Завършила съм Нов Български Университет, специалност МОДА, преди това съм учила в гимназия по облекло...изобщо не съм и помисляла, че има нещо, което да ме отдели в някакъв момент от това ми поприще. За две годишния ми опит, като ДИЗАЙНЕР в три софийски фирми, достигнах до извода, че май няма да мога да се боря още дълго време с „вятърните мелници”. „Вятърни мелници” наричам всички онези съпруги, любовници и майки на собствениците на модни къщи и фирми в България, които наричат себе си „ДИЗАЙНЕРКИ”. На едно от интервютата за работа ми се каза „Тук дизайнер е жена МИ. Ти ще и помагаш!”.
Въпреки тези думи, аз се нуждаех от опит и реших да работя и да дам всичко от себе си, пък времето ще покаже, какво ще стане. Последствията от осем месеца работа за въпросната модна къща са, че решиха да ми кажат миналия месец, че ме съкращават от работа, защото „настъпила КРИЗА” в българския моден бранш.” И все пак „не съм изцяло негативно настроена и гледам с усмивка да приемам тези неща, но все пак това са фактите”  

Дизайнер С: „Не желая вече в BG – много започнах да виждам затъналите и непочиствани страни във всеки един аспект на държавата ни, но за да излезна в чужбина, да продължа започнатото тук – трябва да имам поне една, колкото се може по-добра подготовка, защото там конкуренцията от таланти е доста голяма. С други думи, ако искам да продължа да се занимавам с дизайн – тези 10 000 лева, които ще дам в BG, ще бъдат просто началото – първата стъпка към израстването – след това идват по-елитните училища и магистратури в чужбина. А в дизайна няма граници на обучението,  всеки ден се изучава нещо ново, въпросът е дали имаш желанието да научаваш нещо повече или се задоволяваш с наученото до сега.
Не знам дали съм прав – но парите, дадени за дизайн в годините – нямат възвращаемост. Един на сто – може би да, но иначе не. Ако след получаване на диплома и отваряне на някакво ателиенце и шиене „торти” за абитуриентките е много печеливш и развиващ се бизнес и се приеме за възвращаемост, ОК – може, но не може да се приеме за какъвто и да е дизайн – това е тъпчене на едно място, поредната заблуда или просто начално стъпало към високата стълбица.”

Други материали
Поглед към младите дизайнери от другата страна
Цели на съвременното обучение по моден дизайн
Коментари
Mr. Mastilo 15/12/2008 18:11
n_asito@abv.bg

Колежке, спестeни са нарочно някои цифри, че да не се уплашат съвсем някои хора от това, какво ги чака :) и все пак достоверна и интригуваща информация за всички, застанали на прага пред трудния път, наречен Мода.

tania 15/12/2008 12:23
tania84@mail.bg

Absolutno realni cifri, dori sa leko v minimuma- bih kazala.Zashtoto po revuta I konkursi kato sme uchastvali - pone po 1000lv "duhvaha"-ej taka suvsem otdelno za platove I spomagatelni materiali.

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In Всички права запазениs