English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
13 Декември 2017
15/04/2006
Пазара на дамско облекло в България

За този брой по програма имахме да разгледаме по-общо пазара на облекло в България, но установихме, че е по-добре да го разгледаме по отделни видове облекла, за да се видят по-ясно възможностите, които ни предоставя този все още хаотичен пазар.
Висша класа
В тази категория облекла доминират европейските фирми като Versace, Ferre, Escada, Cerruti, Luis Vuiton, Burberry. Всеки магазин е завоювал територия и лоялни клиенти. Сред тях има дами, които не могат да си представят, че могат да носят друг вид облекла, освен на споменатите марки, в редки случаи и от по-долната група. Липсата на повторяемост в моделите и мисленето на потребителите прави тези марки практически без конкуренция. Всеки опит да се достигне ценовото ниво на тази група от български фирми е обречен.
Средна класа
Магазини, които продават само един бранд - Miss Sixty, Mango, Motivi, Max Mara, Max&Co, Tom Tailor, Replay и други. Пътят на тези фирми минава през франчайзинг или посредници и за тях няма особено какво да се коментира.
По-интересен е пътя на българските фирми към този пазарен сегмент. Няколко български фирми създадоха бранд с латино звучене като Batti Baleno и Capasca, които също може да причислим към категорията средна класа. По подобен начин се изгражда и имиджа на Max Danieli.
Това е опит да се свърже бранда на България с митичното, което е сблъсък на два маркетинг подхода. Според нас, тези които решат да изберат митичното следва да се разделят с промоцията, че продукта се създава в България. Следващите стъпки за тях трябва да бъдат адрес и секретар в страна като Италия или Франция, която се свързва с модата и отделна търговска къща в София, която да се занимава само с промоцията и продажбите на "митичния" бранд. Може да срещнем и други брандове като Pamela Megan, Paola Apsi, които са в тази ценова категория, за които знаем толкова, че са най-популярни в България и това ни кара да мислим, че са избрали именно пътя, за който стана дума. Създаден е бранд, който ни отвежда мислено в някой от големите световни модни центрове.
На другите, които решат да вървят ръка за ръка с бранда на българското, предлагаме да се потърсят български (балкански) звучащи брандове, като сред имената с добри попадения ще споменем Дафне, Еtere и Чар. Разбира се да не забравяме, че скоро се очаква влизането на страната ни в пазара на ЕС и бранда следва да бъде възможно най-добре възприемчив и в други страни, ако имаме амбиция да разширяваме пазара.
Много от предприемачите в България имат и собствени магазини. Те имат и с какво да се гордеят. Те обаче продължават да бъркат, че потребителят се интересува именно от от това през какви перипетии е минало изграждането на фирмата. С един интернет сайт искат да намерят клиенти за готовата си продукция, за поръчки на ишлеме и да се представят на кого ли не. На сайтове на иначе уважавани фирми ще видим кабинета на шефката по-добре от колекцията и доста други недоразумения, които отегчават посетителят, търсейки единствено доказателства за бранда на фирмата.
Мултибрандовите магазини също имат развитие у нас. Те разчитат повече на лоялни клиенти (към магазина) и се стремят да им предложат разнообразна стока. В някои от тях често се реализира и стока, произведена на ишлеме у нас. Имахме повод да споменем, че чистенето на фирмите-производители от свръхпроизводство, на цените на ишлемето не е колегиална постъпка спрямо предприемачите, които предприемат риска да създават собствен продукт. Развитие имат и магазините предлагащи не-регламентирани маркови стоки. Това са обикновено квартални магазини със спуснати щори, в които обикновено има много посетители, някои от които стигат до желаната стока. Като цяло те се отличават с липса на разнообразие от размери и цветове и са най-силни в дънковите дрехи. Те продават и дрехи менте с ниско качество, които създават лош имидж на иначе добри брандове. В това се уверяваме и с една разходка по интернет форумите. Обмяната на информация за пазара между участниците във форумите ни показва, че голяма част от потребителите не се интересува от марката и не е готова да заплати висока цена за вече компроментирано качество (от дрехи менте) на някой издигнат в култ бранд.
В средния пазарен сегмент, където купувач е предимно работещата жена съществуват много възможности, които се създават най-вече от динамизма на пазара и възможностите за бърза реакция на българските фирми. Необходими са целенасочени действия на екипа маркетинг и дизайн, които да създадат:
 - нашата ниша - вид облекла, използвани материали, технология, знака на нашата фирма, с който да ни познават;
-  промоцията на колекцията (в тази част почти всички български фирми влагат малко усилия, които често не са фокусирани върху потребителя в България);
Този среден пазарен сегмент в дамското облекло оценяваме като оборот от около 250-300 милиона лева годишно, без особени колебания. Има промяна на основните играчи, с очевидно завишен дял на българските фирми през последните години, в т.ч. нови имена, за сметка на първоначално изгряли брандове, които губят пазарни позиции.
Ниска ценова група
Това е най-масово продаваната стока, с която се облича 80-90 % от българското население, което все още купува дрехи. Пазара оценяваме на стойност близо 1 млрд. лева (без туристите и търговията със западните съседи). Поради дългата зима и нарастналите отоплителни разходи, покупките на зимни дрехи заемат сравнително нисък дял от тази сума. През летните месеци, тази търговия има пикови продажби, които надвишават дори и декемврийските коледни разпродажби.
През изминалата година бе изписано много за китайското цунами в текстила, което връхлетя отворените след 1-ви януари 2005 година пазари в Западна Европа и Северна Америка. Мнозина си задават въпроса как се отразява промяната в световната търговия с облекло и текстил на пазара в България.
За разлика от Европа, България бе отворила вратите си за китайския (и турския) текстил доста по-отдавна. При липса на големи играчи на светло у нас, Китай избра тактиката "изнеси се навън" и изпрати няколко хиляди китайци в България, които установиха бизнес по тържища от рода Илиенци. След 1999 година, като последствие от споразумението за свободна търговия между България и Турция, последната страна също увеличи експанзията на пазара. И двете страни намериха в лицето на България кошче за реализиране на отпаднали поръчки и свръхпроизводство, благодарение на благословената наредба от няколко правителства за еднократна етикетировка на облеклата. Така или иначе в името на "обеднелия" потребител, държавната администрация гласува да го направи още по-беден.
Тази стока в значителна степен се реализира на сергии, изложения и пазарища. И ако стоката за висшата и средна класа се продава само в столицата и големите градове, то облеклата в ниския пазарен сегмент се продават в цялата страна от стационарни и мобилни оператори.
Последното определя и характера на облеклата, които се продават в тази търговия - това са предимно дрехи, които всеки ден се натъпкват в големи торби, всеки ден се пренасят до мястото на продажба и поне 100 облекла могат да бъдат изложени на максимум 2 кв.метра продажбена площ. Производството, както и вноса са почти изцяло от сивия сектор на икономиката. Артикулите включват като правило анцузи, памучни панталони и поли, трикотажни блузки, полиестерни панталони и поли, детски дрехи от същия асортимент, бельо и чорапи. Т.е. всичко, което може да бъде изпратено от Китай и Турция в най-малък обем, да бъде компресирано и по този начин намалени разходите за транспорт и корупция до минимум. На всичко това отгоре, стоката се продава и под пазарните цени - в Китай тях почти не ги интересуват, а в Турция вече говорихме, че стоката най-често е отказана от други клиенти, което е достатъчна причина да бъде приета първата цена за кеш плащане на вече добрите български търговци, които познават пазара. При тази картина изниква въпроса за възможностите в ниската ценова група на българския пазар за българската фирма, която е обект на данъчно внимание, осигурява работниците си и извършва покупките на материалите си на светло. Очевидно е, че възможностите са изцедени, но оборотите са по-големи и една правилна тактика, може да доведе и до успешна стратегия и в тази група. Показателно за това е последното издание на изложението "Произведено в България" в София завършило преди дни. През последните почивни дни близо 100 000 души посетиха изложението и повечето от фирмите-участници постигнаха добри продажби. Бихме перефразирали една фраза характеризираща това поредно изложение и отношението на купувачите "Нека да е българско, нищо че е на добра цена". През седмицата на изложението световния търговски център Илиенци с нарастналите цени за наеми и разредени щандове бе осиротял и откъм купувачи. Което поражда въпроса "идва ли краят на Илиенци" и може ли индустрията за облекло да създаде постоянна алтернатива на "Произведено в България". Някои от играчите в този пазарен сегмент са развили правилна стратегия. Свидетели сме как фирми, разположени в тази ценова категория издигнаха нивото на продукта си, за да достигнат до по-горния пазарен сегмент. Техните имена вече не виждаме сред участниците в изложението. За други, които иначе имат реноме на производител за фирми в най-високия пазарен сегмент в Европа, касовите приходи от изложението бяха над стратегията им за завояване на високо ниво в средния пазарен сегмент на пазара в България. Все пак може да има и стратегии за позициониране и в двата пазарни сегмента, разбира се с различни брандове.
В заключение ще определим пазара на дамско облекло в България като развиващ се пазар, на който може да стъпи всяка българска фирма, независимо дали е малка, средна или голяма. Тяхната концепция трябва да бъде изградена върху факта, че потребителката у нас иска все повече да носи тази дреха, която е в нейният стил, а не тази която е най-евтина. Тази потребителка не иска да бъде униформена, уморена е от черния цвят и полиестера на дългия преход. Ако успееем да произвеждаме правилната стока и обновяваме колекции през целия сезон, със сигурност ще се радваме на интереса на потребителките. Останалото е маркетинг.
Не е толкова лесно, но е достижимо. Все още имаме няколко месеца до влизането в Евросъюза, които са достатъчни да се подготвим за сезон пролет-лято 2007. За тези, които сега започват разработката на пазара, зимата на 2006/7 не е най-доброто време за старт. Тъй като ще бъде съпътствана с ценови шок при влизането в ЕС и отънелите от зимата джобове на населението няма да се отворят охотно за нашите нови идеи. Но няколко месеца след влизането ни в ЕС, вече ще бъдем закъсняли, поради сигурното присъствие на гръцки и италиански фирми, някои от които вече са специалисти по навлизане на пазари в преход. Ето защо да направим сериозен анализ на сезона пролет-лято 2006, който едва започва и работим уверено и сигурни, че ще успеем през 2007 г.
                                                          Ако гледаме в правилната посока, трябва просто да вървим напред (Древен будистки израз).

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News