English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
15 Декември 2017
16/03/2008
Периода на производството

Във връзка с предстоящата 10-та годишнина от създаването на най-голямата днес организация в модния бизнес у нас, Българска Асоциация на Производителите на Облекло и Текстил (БАПИОТ), в серия от материали ще разгледаме променящата се глобална обстановка и ще очертаем виждането си за бъдещото развитие на българските фирми от модната индустрия в средносрочен и дългосрочен план. Настоящият материал ще наречем "периода на производството", който обхваща наблюдението ни за периода от 90-те години.

Предпоставките
През тези години, бяха изградени стотици малки фирми, много от които прерастнаха в средни гъвкави компании. По пътя на растежа ориентацията им бе обусловена на първо място от традициите за производство у нас. Съвсем естествено един от първите въпроси, които си задава всеки предприемач е "какво правя най-добре". Голяма част от успешните днес компании бяха създадани от мениджъри на средно управленско ниво в бивши държавни компании или членове на техните семейства. Така се създадоха и клъстери от производство, обособили райони на производство като:
- в дамските облекла, в и около Русе;
- в мъжкото облекло, в Плевен и Варна;
- в трикотажните облекла, в и около Кърджали и Хасково;
- в облеклата за свободно време, по оста Дупница-Благоеврад-Петрич
Производството навлезе на цялата територия на страната, дори не подмина и центрове като София и туристически ориентираното Черноморие, като в малките населени места ангажира целогодишно населението.
Дизайна може да бъде характеризиран накратко, като дизайн на прехода.

На второ място идват възможностите, които предоставиха пазарите:
Външни пазари
България бе забелязана от фирмите в ЕС, като място за производство на облекла, от което могат да транспортират "на закачалка" произведените  облекла  до техните разпределителни  складове в Западна Европа. Тази предпоставка за развитие на бизнеса за производство на облекла се яви от важно значение, когато разходите само за операциите по гладене на облеклата, в повечето от 15-те страни на ЕС, надхвърляха тези за кроене, шиене и гладене в България или други страни от региона. 
Голяма част от новите фирми, както и раздържавените през периода бивши флагмани на индустрията, отговарящи на търсенията на западно-европейските брандове за подизпълнители на малки и средни серии модни или базисни облекла се ориентираха към схемата на работа "по дизайн и с материали на клиента" (ДМК). В обстановка на повишена конкуренция на западноевропейския пазар и при наличието на други производствени структури в страните от Централна и Източна Европа, мобилността на фирмите и тяхната близост до пазара, бяха ключа към техния растеж. В периода на делокализацията на производство от Западна Европа на изток от особено значение за западно-европейските фирми бе да се доставят облеклата при срок на доставка на готовата продукция от 3 до 4 седмици, след получаване на материалите, на което българските фирмите отговориха адекватно. Германия е пионер в делокализация на производството у нас, следват я Франция, Италия и Гърция, както и Великобритания, Испания, Холандия, Дания и Белгия. В края на периода САЩ стават трети пазар с около 10% от обема на текстилния ни износ.
България влиза в група с Румъния, като втори обръч след централно-европейските страни, които наред с Тунис и Мароко са основните ни конкуренти. Разпада на бивша Югославия и конфликтите изваждат западната ни съседка от сферата на конкуренцията и дава нов тласък на развитие на бизнеса у нас. Страните от бившия СССР са все още непозната територия за запада. 

Вътрешен пазар
Въпреки бума на куфарната търговия в първите години, някои производители навлизат успешно на пазара със собствени продукти и марки. Потребителите са в шок от хаоса на продукти и цени и по-гъвкавите фирми-производители успяват да намерят своето място на пазара. Наред с вноса на готови облекла от Дубай, Турция и Китай, производители на облекла купуват и материали от същите източници и пласират успешно продукция в ниската част на средния ценови сегмент. Липсата на молове през този период задържа навлизането на западните брандове на пазара. Западна Европа също чисти залежалата си продукция на пазара ни на ликвидни цени, използвайки по-големи структури, работещи в сивата част на пазара.
Държавната администрацията освобождава напълно пазара от контрол, в т.ч. и вноса, с ход, целящ достъп на обеднялото население до облекло, което на този етап на развитие пазарува по-скоро от необходимост, отколкото от модно увлечение. Появяват се изложения тип "базар", чиято форма дава възможност на нови фирми да представят името си на потребителите.

В периода след въвеждане на валутния борд и при нарастнала конкуренция, настъпват промени и производителите, ориентирани към свиващия се вътрешен пазар започват да търсят нови форми за бизнес, като износ с ДМК, за да натоварят нарастналите си производствените капацитети. В обратната посока към местния пазар тръгват фирмите, работещи основно за износ, получили ноу-хау от западните си партньори.

Продукти
Продуктовата специализация на фирмите също е обусловена от пазарните възможности. Няколко категории облекла изпъкват като водещи:
- дамското облекло, за чията изработка се изисква по-голямо внимание и качество. Тези облекла имат реализация, както при износа, така и на българския пазар.
- корпоративно и защитно облекло, произведено с материали предимно от европейски произход;
- относително равномерно присъствие в другите категории облекла, както на вътрешния, така и на външните пазари.

Както на вътрешния, така и на външните пазари, българските фирми печелят позиции в категориите, които трябва да се представят в магазините "на закачалка" или манекен, в безупречно изгладено състояние. На вътрешния пазар при облеклата, които могат да бъдат транспортирани във вакумирани бали, като например памучен трикотаж (за да се намалят транспортните разходи), вноса измества българското производство.

Цени
Българските фирми работят в средния ценови сегмент. При износа нивото на цените на продукта при работа с ДМК е сред най-ниските в Европа, като нараства постепенно с подобряването на качеството и по-високата оценка за партньорството от българската страна. През този период, нивото на цените при износа се определя като разумно съотношение на качество и цена.
На вътрешния пазар производителите оперират гъвкаво, за да могат да провеждат успешна ценова политика. Заемат средния ценови сегмент за масови облекла. В горната част на средния ценови сегмент влизат и дизайнерските облекла на творци от старата генерация, представящи се обикновено само пред политическия и част от новосъздаващия се елит.

Производителност 
Производителността в страната е ниска през този период, обусловена от нивото на заплащане и липсата на среден управленски персонал, който може да овладее по-добре процеса. Постепенно с подобряване на машинния парк и въвъждане на автомати и полу-автомати в производството, производителността отбелязва подобрение, но и в края на периода е далеч от желаните резултати.

Инвестиции
В края на 90-те години, въпреки липсата на каквато и да е политика на държавната администрация за привличане на инвеститори за динамично развиващия се сектор, в страната се вливат инвестиции отвън за около 60 милиона щатски долара. Чуждестранните инвеститори са предимно гръцки и турски бизнесмени, първите търсещи възможности за намиране на евтина работна ръка, вторите за да избегнат квотите на пазара в САЩ. Някои от тези именно фирми дават повод за публикации на Clean Clothes Campaign, че в България има работодатели-потоизтисквачи и слагат началото на кампанията на медиите срещу модната индустрия, в която медиите, заедно с държавната администрация слагат всички фирми под общ знаменател.
Българските фирми отговарят с инвестиции предимно за обновяване на машинния парк и козметично обновяване на наетите или закупени в повечето случаи непригодни производствени сгради.

Работна ръка
В края на 1999 година около 21% от заетите в индустриалното производство в България, работят в сектора за производство на облекло и текстил. Броят на заетите в сектора се удвоява за периода. Фирмите наемат и обучават сами работниците. Средната възраст на заетите в края на периода варира около 40-45 години, настъпва отлив на младите хора от индустрията. Заетите се преливат от губещите позиции към по-успешните фирми.

Мезонивото
Нуждата от дееспособна организация в услуга на фирмите от сектора извиква на живот Асоциацията на Износителите на Облекло и Текстил (АНИОТ), днес БАПИОТ, чийто устав се създава през м.юни 1998 година в София от четири фирми-учредители Брезина Стил ООД, Роберт Александрийски ЕТ, Ропатекст ООД и Симеонов ООД. През декември 1999 година с участието на 40 фирми се провежда първия форум, поставил начало на ежегодните конференции на асоциацията. Създава се първата страница на АНИОТ в Интернет. С активните си действия, организацията привлича нови членове. До края на 90-те години в организацията влизат още 20 фирми. През 2000 година, организацията печели международно признание, взимайки участие в трипартитна конференция по въпросите на облеклото и текстила на Световната Организация на Работодателите (ILO). 

Следва "Периода на партньорство"....
 
Други материали по темата

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News