21/08/2007
Търси се...

Две кампании привлякоха вниманието ни през седмицата. Едната е за избиране на символа, с който да бъде разпознавана страната ни по света. Разбира се пестеливо отразена, но емоционална.  Другата е за избора на най-хубаво дупе. Оказа се, че две български дупета са сред първите десет в света. Не искам да ви казвам колко хиляди страници на най-уважавани сайтове отразяват тази горда новина. Ако някой още не е разбрал, какъв да бъде символа, с който да бъде разпознавана нашата страна, вече имаме добре заформен индентифициран обект. Това разбира се е в името на провокацията...

Нашата работа не е да съдим на кой какво му харесва да публикува. За това си има свободен пазар, мониторинг на медийното пространство и не на последно място етика. Да продаваш на гладен народ символи за гордост и разпознаваемост, когато нищо в живота му не е наред, очевидно не е лека работа. Не, че се случва кой знае какво, като види дупетата. Очи пълни, ръце празни. 

Но, ние продължаваме да търсим символи в нашата кошница. Нашите усилия са да намерим текстилния продукт, който продава България. Решихме, че трябва да разкроим дрехата по нейните шевове и съставни части. Започваме с обичайният първи ред на нашата калкулация - платовете. Най - продаваните днес платове са:

- с преобладаващо съдържание на памук, ще добавим и лен;
- с преобладаващо съдържание на синтетика;
- с преобладаващо съдържание на вълна.

Къде сме ние. Нормално е да имаме известно конкурентно предимство, ако имаме собствено текстилно производство. Оказва се, че памучното ни производство е намаляло, преобладаващата част е на сурови тъкани, останалото се използва за спално бельо, работно и специализирано облекло. Т.е. страната не може да разчита на собствени сили. Възможности за внос има - съседна Турция е сила в памучното производство, но и в производството на облекла на скорост, в която категория попадат памучните облекла, били те тъкани или трикотажни. А знаем, че България не е сила в производителността, т.е. операция за внасяне памучни платове в България Made in Turkey не би дала конкурентни предимства на българските фирми. Китайски или друг азиатски текстил също не е твърде атрактивен, отново поради темата производителност или заради възможността да бъде насочен например към една страна като Унгария, където е вече на един ден разстояние от богатия западноевропейски пазар. Остава донякъде алтернативата за сорсинг на платове от Италия, Испания и Португалия и не на последно място за багрене на облекла на готово, която е избягвана от българските фирми, главно поради практичния хладен разум на българския предприемач, избягващ завишаване на риска. Ние няма да забравяме, че Жоржети Миролио установи финишираща фабрика за тип памучни платове в Елин Пелин, тук има известни възможности, ако се събуди предприемаческия дух на българина. С това завършва кратката ни разходка по памучните полета с песимистична прогноза за възможностите за пробив на българските фирми.
Въпреки, че ленените тъкани са по-малко познати засега у нас, може да бъдем доста по-оптимистични за развитието на производството на облекла от лен у нас, поради разполагането им в по-модния сегмент на бързите доставки и късите серии. Не на последно място изградените в Европа мощности за тъкане и апретура на лен. С тези облекла започва да привиква вече и българския потребител.

В областта на синтетиката имаме една територия, която не може да докосваме - евтините тъкани, Made in Asia. Всичко, което казахме за памука се отнася и за тези платове.
Тук се радваме на развитото производство на технически тъкани в Западна Европа, покриваща нуждите на почти всички индустриални сектори, както и на много от услугите. Перспективите са уникални за развитие на производството на корпоративни и индустриални облекла у нас. Тази дейност ще даде поминък, но никога бранд на страната.

Последната възможност, която имаме за бранд е в онова същество, което глобализацията все още не може да затрие от нашите земи. Това симпатично създание е овцата, която освен млякото и бацила bulgaricum ни дава вълна. Ако днес в България може да говорим за текстилна индустрия, това е единствено вълнено-текстилната - три фабрики дават продукция на европейско ниво, за жалост отново чужди предприемачи се възползват от нашите възможности и тъканите отлитат предимно за други страни. Недалеч от страната ни се намират и елитни европейски производители в Румъния, Чехия, Португалия и други страни, за чиято продукция фирми се редят на опашки. Ще се повторим, но трябва да споменем предимствата, които ни дава производството на тези "по-интелигентни" облекла - задължителния транспорт на закачалка, транспортните предимства и сроковете. С тези платове (прибавайки към тях и ленените тъкни) може да създадем символа на българската индустрия за облекло и текстил, с който могат да бъдат разпознати българските облекла, остава да бъде създаден дизайна и бранда на страната. Да бъдат присадени корените на хората, живяли преди хиляди години по тези земи с днешните обичаи и начин на живот в съвременна Европа.

И накрая обобщението - алтернативата за символ на разпознаваемост според това кратко изследване е -  овца или дупе. Четирибуквени думи, кратко и ясно. Единият символ ще направи страната ни в очите на другите симпатична, топла страна, запазила традициите си... 

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In Всички права запазениs