English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
17 Октомври 2017
21/11/2008
Рефлекции от кризата

Какво се случва в модния бизнес и кой ще понесе тежестта на кризата, обхванала световната икономика. През изминалия м.октомври в Европа и Америка вече се забелязват признаци на забавяне на икономиката и намаление на потребителското търсене, намаление на продажбите в магазините и по-малко произведени стоки. Втората икономика в Европа, Германия обяви преди една седмица, че страната е в рецесия, управителя на Bank of England предупреди, че рецесията идва и във Великобритания и ще бъде дълга. Във Франция производството спада и дори жизнерадостния Google ни пусна днес мрачна картинка на търсачката си. Това се случва пред прага на зимата, когато разходите за издръжка на домакинствата се покачват поради отоплителното перо в семейния бюджет. Последствията са, че хората стават внимателни в разходите си, поставят в плановете си други приоритети като покрива над главата си, храната и спестяване за черни дни. Анти-кризисната програма не включва пазаруване на модните стоки, които имат намалено търсене в период на рецесия. 

Когато тези неща се случват на хиляда километра от нас, и икономиката на страната и на сектора облекло и текстил е интегрирана с Европа, каквато и защитна икономическа програма да прилага правителството, по принципа на скачените съдове, кризата ще се отрази и на нас.

Приблизителния брой на заетите в индустрията за облекло и текстил и клъстера около нея в България е около 150 000 души в малки и средни фирми, работещи почти изключително само за износ. При това тези фирми работят по поръчки и в повечето случаи с дизайн и материали на клиента. Тази основна група фирми и заетите в тях, ще трябва да посрещнат последиците от кризата.

Оптимистите ще направят изявление, че западно-европейските фирми, възлагащи поръчки ще трябва също да подготвят анти-кризисна програма, за да оцелеят, те ще се възползват от мобилността на българските фирми и ще предоставят на потребителите по-динамична програма, съобразена с наложилата им се пестеливост. Тази възможност съществува, но не покрива изцяло нуждите на подизпълнителите.

Една анти-кризисна програма за брандовете и другите възложители на поръчки включва намаление на стоковите запаси, т.е. прехвърляне финансовия и търговски риск върху подизпълнителите. Кризата, която има тенденции да се задълбочи, ги прави предпазливи и принуждава да търсят изпълнители, които да могат да поемат финансирането на производствената програма и да закупуват необходимите за функциониране на производството материали. По този начин възложителите на поръчки ще се освободят до голяма степен от финансовото бреме, което трябва да легне върху фактическите производители. Малцина са българските фирми, които могат да предложат подобна  производствена схема на своите партньори.

Или ако до този момент, тази схема на световно производство бе само желана от възложителите, то тя става вече абсолютна необходимост. Днес, когато си задаваме въпроса, дали балона "ZARA" няма да се спука от тази криза, с тези огромни количества стокови запаси по хилядите магазини и стотиците подизпълнители, разбираме, че изхода за тях е именно в използването на подизпълнители, по-голямата част, от които имат отговорността да финансират поръчките си.

Тази необходимост за ново разпределение на отговорностите ще принуди брандовете да увеличат производството си при досегашни доставчици, предлагащи готов продукт или нови подизпълнители,  имащи финансови мускули. Поставяйки в несигурност голяма част от подизпълнителите, с ограничени възможности.

Няколко съобщения от бизнес медиите в Централна Европа, които привлякоха вниманието ни преди броени дни отразяват кой, как се справя с кризата. В Чехия няколко текстилни фабрики намаляват персонала си, шивашки фирми съкращават персонал или затварят фабрики. В Полша модната фирма фирма Prochnik ще делокализира производството си.

Забелязахме ли, че става дума в единия случай за шивашки фирми, работещи основно по поръчки на клиентите, слагащи големи катинари на базите си, докато в другия случай става дума за модна фирма, която ни съобщава за новите си планове.

Шивашките фирми, работещи, като подизпълнители затварят производството си, вследствие на неудачния им брак със западния партньор. Факт, от който производители в трети страни ще потрият доволно ръце, че една възможна част от този капацитет ще бъде заменен с производители, предлагащи по-изгодни условия за работа. Да, но ако те предлагат сходни условия за бизнес, включая повече услуги и/или готов продукт.

В случая с полския производител Prochnik, имаме освобождаване на работници, но фирмата продължава да съществува, концентрирайки се върху дизайна и дистрибуцията. Това със сигурност ще създаде нови по-добре заплатени работни места в страната, въпреки делокализацията на производството в Азия. Полската фирма е взела бъдещето в своите ръце, а не го е предоставила на малко познат партньор. Ако има сътресения на пазара, те няма да се отразят значително на полската модна фирма, а на азиатските им подизпълнители.

В този план може да говорим за краткосрочна и дългосрочна перспектива.

Краткосрочната перспектива ще закърпи положението на фирмите, намиращи се в източния край на Европа, вследствие на по-тежките удари на кризата върху Централна Европа и размиващия се ефект на вълната. Ще има спад в производството, което ще намали печалбите на повече от шивашките фирми, а тези които не разберат изобщо за какво става дума, може и да затворят.  Последствията от кризата ще бъдат понесени основно от преките производители, с ангажименти към работната сила и обслужващи ги заеми и лизинги.

По-дългосрочната перспектива изисква друг вид действия и друга програма. Изисква да зададем отново и с пълна сила въпроса "Може ли да ръководим собствената си съдба и как да направим това?".

Снимки: weldreality.com

Други материали
Индустрията освобождава стотици работници 
Модна фирма спира производство в Полша
Идва от запад и стигна до Тимишоара. Що е то?

Коментари
Р.Александрийски 19/12/2009 08:19
office@tune-in.info

Световната икономическа криза е имала най-опустошителен ефект върху предприятията в Източна Европа, които са най-млади, съобщи Световната банка в публикувано днес изследване, предаде БГНЕС.

Изследването анализира последиците от кризата върху 1686 предприятия от шест страни (България, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Турция), чиито ръководители били анкетирани през юни и юли. Най-негативно е било въздействието на кризата върху предприятията в България и Латвия, отбелязва СБ.

"Продажбите на младите предприятия (под пет години) са намалели средно с 46% на годишна основа спрямо 36,9% при по-старите (над 10 години)", съобщават авторите на изследването. Тези предприятия "бяха смятани за най-добре подготвени да понесат кризата и да постигнат растеж в бъдеще.

"Голям брой предприятия, включително компании, обърнати към националния пазар, работещи в сектори без износ, в действителност са постигнали растеж, което показва, че световната криза може би е на път да доведе до структурни промени в тези икономики", разчитащи главно на износа се коментира от икономистът на Световната банка и специалист по този регион Паоло Корреа.
по информация публикувана в дир.бг на 19.12.2009

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News