English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
20 Октомври 2017
10/08/2008
Модна или мудна индустрия

Модната индустрия може да определим накратко като индустрията, омайваща потенциалните  потребители да закупят обикновено краткотрайно служещи им нови стоки и услуги. Тя постига това омайване чрез маркетинга на стоки и услуги и предлагането им на свободния пазар. Един поглед върху българския пазар очертава доминиращата роля на услугите над производството в модната индустрия.

Каква е разликата и значението дали произвеждаме стоки или услуги?

Стоките се определят като продукти, създадени физически от производители, т.е. веществен, осезаем продукт. Тяхното движение е подчинено на правилата за свободна търговия в рамките на Световната Търговска Организация (СТО) и визира, че стоките могат да преминават свободно границите от една в друга страна, веднаж след като са спазили местните закони и ще бъдат еднакво третирани с произведените в страната вносител стоки. Това създава еднакви възможности за производители в и извън страната и благоприятства потребителите чрез създаване на конкуренция. Производителят на една стока може да делокализира производството и в развиващи се страни и по този начин да постига предимство пред неговите конкуренти, борещи се с нарастващи местни разходи.

Услугите са действия, създадени в полза на потребителите и са неосезаеми. Особеното тук, е че въпреки, че могат да бъдат изнасяни, както в случая с износа на услугата "производство на облекло с дизайн и материали на клиента (ДМК)", те са свързани непосредствено с труда и действията на местна работна ръка и резултатите са зависими от нейните стойности и управление. Проблеми за заангажираните в услугите на модната индустрия могат да дойдат единствено и само от потребителите. Тези, които са свързани с вътрешните крайни потребители няма да имат съществени трудности в развитието си и през следващите години. Маркетинга ще продължи да подпомага развиването на нови услуги, предразполагащо населението с нарастващи доходи да задоволява консуматорските си нужди. Не така стоят нещата с външните организационни потребители. Както дискутирахме в предишен материал, обстоятелствата довели тези фирми у нас да потърсят услугата производство на облекло с ДМК, се променят отново, но този път не в наша полза. Видно от предишния параграф част от тези производители на стоки могат да потърсят делокализация на услугата "производство на облекло с ДМК" в нова страна, предлагаща по-ниски разходи на производство. Може да се очаква, че тази делокализация има някакви географски лимити, но със сигурност вече почва да засяга мнозина от неконкурентните производители у нас.

Какво е решението за тези производители. Най-лесния начин да намерим отговора е да потърсим развитието на ситуацията в страните-членки на ЕС от първата вълна. Там не видяхме наплив от работници, нито от Виетнам, нито от България или Румъния. Тънките разлики в стандарта не могат да компенсират делокализацията на работната ръка. Практично мислещите работници в индустрията от Източна Европа мигрираха не към конвейрното производство на стоки, а към услугите в сферата на социалните дейности в Западна Европа, които им позволяват да печелят дневни ставки, надхвърлящи изцяло припечеленото от националните им работодателите при използване на техния наемен труд. Фирми в Централна Европа заложиха на стратегическо партньорство със западни фирми, в т.ч. лишаване от водещата роля  и предоставяне управлението на западния партньор, на повишена производителност, акцентираха повече внимание върху създаването на продукт и бранд. Вероятно има и фирми, които не устояха на времето. Преди четири години г-н Волф-Дитер Ланг, обичащ България и предоставилата му добри възможности за работа Асоциация на износителите на облекло и текстил, пропътува хиляди километри в страната, за да намери фирма, партньор на швейцарската компания Алкри, но не можа да намери нито един мениджър на фирма, създаваща услуги чрез производство на облекла с ДМК, който може да се раздели с ръководната си роля във фирмата. Вероятно тези, които са били посетени тогава от г-н Ланг ще съжаляват днес за тази възможност, тъй като такива партньори идват веднаж в живота на вратата ти.

Повишението на цените на постоянните разходи за услугите у нас е факт и то ще засегне единствено фирмите, експортиращи такива услуги, тъй като потребителите на тези услуги имат достъп и до други страни и фирми, доставчици на услуги. Бъдещето на тези фирми през следващите 15-20 години не трябва да се търси с решения, зависещи от държавната или ЕС администрация, просто защото не съществуват обективни и рационални предпоставки за въвеждене на работна ръка отвън, както и за издигане на бариери и други действия, за каквито имаме навици да мислим.

Бъдещето на фирмите в сектора на услугите (в това число на застрашените фирми, предоставящи услуга за производство на облекло с ДМК), зависи изцяло от способността на мениджърите да вземат адекватни на ситуацията решения, каквито споменахме по-горе за фирмите в Централна Европа. Една фирма или индивид в сектора на услугите зависи единствено от местните разходи и потребление, докато произвеждащите продукт са мобилни да делокализират производството си, а защо не и да се възползват от развиващите се пазари. Въпреки че в обема на произведените единици, съотношението продукт-услуга дори на на водещите у нас модни фирми е все още в ниво от около 10-90, това вече прави тези фирми жизненоспособни и устойчиви. Дори и да свият нивото на услугите си и да освободят по-голяма част от работната ръка, тези фирми ще могат да реализират устойчиви приходи и печалби от производството на продукта и маркетинга на бранда си в и извън страната. Нещо, което не могат да си позволят изцяло заанажираните с услуги,  зависещи единствено и изцяло от местната работна ръка и постоянно променящи си разходи.

Дали произвеждаме стоки или услуги е много съществена разлика, която трябва да бъда осъзната от всеки мениджър. Това ще ни даде възможност да насочим нашия маркетинг към съответната целева група и да вземем решения, предвид заобикалящите ни условия. Това ще ни постави в лявата лента на движение по магистралата, където движението става все по-натоварено. Тези, които останат в дясната лента за движение, следва да не забравят, че има препоръчителната скорост за движение на магистралата, а тегленето е забранено. Няма смисъл да махаме на стоп и да попаднем да ни изтегли някой слаб шофьор, каквито и у нас и в Западна Европа има в излишък. Преди да сме се отправили отново на път, да стегнем автомобила си и да се движим с умерено висока скорост, разчитайки на собствените си умения и машина. От това ще зависи дали нашата фирма ще бъде в модната или в мудната индустрия.

Още какво се случва при бавно движение:
Индустрията освобождава стотици работници 
Модна фирма спира производство в Полша
Идва от запад и стигна до Тимишоара. Що е то?
Рефлекции от кризата

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News