English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
17 Октомври 2017
11/07/2007
Езика на модата се разбира по-добре в другите индустрии

Сред няколкото десетки думи, навлезли широко в съвременния език, ще срещнем твърде често думи като мода, дизайн, предизвикателство. Употребата им е широка, бих казал дори до пълно изразходване на техния смисъл и понякога дори без смисъл.

Без да приватизираме тези думи, не може да не намерим тясната им връзка с модната индустрия. Ще се опитаме да проследим употребата им, намирайки аналогия между тяхната употреба в обществото, с употребата на модната индустрия от самото  общество. Всъщност ще акцентираме върху думата "мода" и нейните производни.
В изследването на Ролан Барт "Системата на модата" (издадено у нас 2005), "съпътстващия Барт читател ще проникне в модата като затворена в себе си смислова система", четем в предговора на Жана Дамянова. По-нататък в предговора на автора откриваме, че той различава реалната (визуалната) и писмената система на модата. "Защо модата говори толкова много за дрехата? Защо поставя пред потребителя такова количество от думи (без да броим изображенията), такава мрежа от смисли? Както се знае, причината е от икономически порядък. Пресметливото консуматорско общество е осъдено да създава консуматори, които не си правят сметка. Ако производители и купувачи имаха индентично състояние, дрехите щяха да се купуват (и да се произвеждат) единствано поради износването им. Модата, както всички други моди, почива върху разминаването на двете съзнания. Едното трябва да е чуждо на другото. За да се замъгли пресметливото съзнание на купувача, е необходимо пред предмета да се спусне було от образи, доводи, смисъл, около него да се изработи опосредстваща субстанция, която възбужда апетита ..." 

Едва ли има индустрия и сектор услуги, които да не се възползват днес от тази функция на модата. Примерите са десетки в рекламни и други съобщения:

Банковата сфера. Скрити зад думите на модата и добронамерения майстор-моделиер, взимащ мерките на клиента, банкерите щедро описват чудесните възможности, откриващи се пред кредитополучателя и нищо не споменават за съдържанието, вложено в онези малки ситни буквички, с които е написан договора между клиента и банката.
Друга банка вади празните джобове на обеднелия българин и ни убеждава, че с проблемите ни вече е свършено, техния "необезпечен бизнес овърдрафт" решава не само нашите проблеми, но и тези на децата със значимо изоставане в растежа.

С номера за майсторите-шивачи и големия точен метър излизат и мобилните оператори, които скроиха номера на 21-ви век и обраха до шушка обеднелия вече българин, включително останалите малко млади шивачки, носещи по две телефона в джоба.

С джобовете ни се занимават пък лидерите. "Оставате парите в джоба на предприемача" ни казва загрижения Ханс Вернер Мюлер, дошъл от другата част на Европа, в едно интервю за Капитал. 

При медиите, вестник "Труд" печели вече няколко години наградата на модната индустрия с постоянните си репортажи в рубриката "Шеф и кройка". В друг вестник журналист забелязва как "Румен Петков се измъкна по чорапи", а по-късно в същия материал ни занимава и с чорапите и на Маджо.
От чорапите се пренасяме към чехлите. Реклама на недвижими имоти ни убеждава да си купим комфортен дом със снимка на чехли и описание "уют в зелено", еднакво подходящ за средата, в която е поставено жилището и модния продукт.

Пак решение в зелено, алкохолна фирма ни внушава "страст на кристали", покрита оскъдно с дизайнерски бански костюм модел "ала любеница".

Бързооборотните стоки. Какво ли не се внушава на потребителя, за да му се продадат избелители и омекотители, които ще му върнат комфорта и изяществото на красивата дреха. Разбира се, това са само част от прийомите на лидери и други рекламни и медиини манипулатори на обществото.
 
С мълчаливото си съгласие, модата става съучастник в тези акции и продава другите артикули, услуги и идеи, нещо, което трудно прави със своите продукти. Защо става така, каква субстанция трябва да забърка модата, за да продава по-успешно продуктите на модната индустрия?

Виждаме, че фирмите в Западна Европа и Америка правят успешни миксове от дизайнерски имена, модели, певици, актриси и лайфстайл. Тези миксове обаче продават повече продукти на потребителите, произхождащи от страните от третия свят, тъй като разглезения потребител на запад отдавна предпочита да носи удобната дреха, а не да попадне под влиянието на внушението и манипулацията на звездите и рекламата.

Някои от нашите модни фирми, правят непремерени опити да успеят в бизнеса, с техните кампании, други дори не се опитват. Казваме неуспешни, поставяйки в съотношение обема на вложените рекламни средства към оборотите на фирмите. Уроците по химия на маркетинга, пропуснати по време на плановата соц държава и последвалите я години на натрупване на капитали, следват болезненото проба-грешка. Докато се улови смисъла на думи и изображения, очаквани от потребителя. И ако при бързооборотните стоки са хванали смисъла и съобщенията, които изпраща модата, значи в България все пак има специалисти по маркетинг.  Време е и хората в модната индустрия да ги потърсят.

Други статии:
На вас ви е повлияно ...

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News