English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
18 Октомври 2017
14/03/2007
Взаимна отговорност

В днешно време към производителите в цял свят се отправят призиви да бъдат обществено отговорни, приемат се кодекси за социална отговорност и поведение на работодателите. Акцентира се върху важността от организиране на екологично чисти производствени процеси. Това с особена сила важи за фирмите в модната индустрия, която е предмет на постоянен мониторинг от медиите и обществото.

Дали и потребителите трябва да са обществено отговорни в ролята им на консуматор. Дали те се интересуват къде отиват парите, които изразходват за своите нужди. Мислят ли за това, че купувайки националното производство на дрехи, храна и други консумативи, се създават работни места, че тези работни места създават доходи и ново потребление, създава се по-голяма сигурност за работните места в страната. Създава се взаимна отговорност за поставените при същите пазарни условия техни съграждани, понякога роднини и дори членове на семейството, работещи за различни работодатели. Интересува ли се потребителя от екологията.

В по-развитите общества, наблюдаваме едно силно обществено движение "Fair Trade" (преведено "справедлива търговия"). "Справедливата търговия" трябва да създаде по-добри доходи за най-изостаналите в развитието си страни, чрез по-справедливо заплащане на труда на обикновените хора, добиващи кафе, банани, памук и други стоки. Обръща се внимание и на екологията при придобиването и създаването на продуктите за "справедлива търговия".

Ние ще разгледаме "справедливата търговия" от гледна точка на стоката, която дискутираме на страниците на нашия сайт - облеклото. Ще зададем въпроси, които считаме, че са важни.

Нека първо да разгледаме някои екологични аспекти. "Справедливо" ли е да купуваш текстил от една индустрия, която е втория по-големина замърсител в страната си с отпадъчни води, от които само 7% са пречиствани (източник на информацията китайския China Daily). Нима световния океан не е общ. Нима е екологично чисто да купуваме ацидно обработени джинси (за читателите обясняваме, че jeans наричаме артикула, който само в България се нарича "дънки"). За багренето на денима и обработката на един чифт джинси се изразходват около 100 литра вода. Знае ли потребителя, че водите замърсени с багрилата, използвани за деним, не се регенерират. И не бива да смятаме, че Китай е далеч, защото една разходка до комшийска страна ще ни покаже почти същите резултати.

Купувайки ацидно обработени джинси потребителя има няколко проблема:
- подкрепя замърсяването на околната среда;
- получава стока с отслабена издържливост на материала, тъй като свойството на ацидните ензими е да разграждат влакното;
- подлага се на сигурна опасност от алергия на кожата.

Ацидно обработените джинси не са единствения проблем на екологията. В редица страни на изток от България, въпреки доказаните канцерогенни качества на формалдехида, текстилни фирми използват все още тези и други опасни за здравето на човека багрила, които се продават в цял свят на търговците, търсещи спекулативни цени.

Днес милиони потребители по света се захласват по "галопиращата" мода (fast fashion), създала евтиния и преходен шик. Знаят ли потребителите, че за да могат да реагират бързо на пазара, фирмите често използват технологии на багрене на тъкани и облекла, нарушаващи екологичното равновесие.

Едва ли потребителите си дават сметка, че когато купуват дрехи, които не обличат повече от три-четири пъти и хвърлят, замърсяват околната среда невъзвратимо.

Знаят ли потребителите в България, че дрехите, произведени в страните доминиращи световната търговия с облекло и текстил, са с изкривена от държавната намеса пазарна цена, като по този начин се създава неравнопоставеност на заетите в тези страни с българския работник (да не забравяме, че той често е от родното ни село или град). Знаят ли потребителите, че в цената на облеклата, предлагани от големите брандове, частта на труда на работника от страни като Китай е най-често до 1% и максимум до 2%, а че при българските производители тази част е около 20%.

Знае ли потребителя, че за да получат избелелият си и изтъркан вид, джинсите се обработват в цивилизованите страни с маски и специални облекла, но в страните, от които купуваме тези дрехите, работниците нямат нито маски, нито костюми и увреждат здравето си;

Това ли наричаме "справедлива търговия"! Справедливо ли е отношението на потребителя към обществото? Към това общество, с което споделя въздуха и водата, с което разделя данъците и отпадъците си, с което празнува празниците си, в малкия или големия град.

Ще направим опит за един малък анализ, как би се отразило потребителската отговорност върху заетостта, ако потребителят приеме правилата на наистина честна и взаимно отговорна търговия. За нуждите на нашия анализ ще създадем една група от 1 милион потребители в България, колкото са приблизително и заетите в производствената сфера - преработваща и добивна промишленост, строителство, селско, горско и рибно стопанство. Това са около 45% от хората на възраст от 25 до 44 години и почти същия процент на заетите в страната, от тях около 680 хиляди заети в обществения сектор. Ще ги вземем в съотношение 55:45 жени:мъже, което е съвсем умерен подход при измерване покупателните възможности на двете групи. Т.е. доближаваме нашите прогнози до възможни реалистични резултати. Ще вземем една произволна кошница от най-употребяваните облекла, различни от естествено най-евтините вносни облекла, като тениски, джинси, шушлякови якета и други.

вид облекло

среден брой
покупки за
1 г.

производителност
брой облекла
от 1 работник/ден

човекодни
за 1 година

работни
места

БВП
х.лв

разход лв
от 1 човек

дамски
панталони

6

10

330 000

1 320

132 000

240

дамски поли

4

10

220 000

880

88 000

160

дамски блузи

4

10

220 000

880

88 000

160

дамски сака

3

6

275 000

1 100

82 500

150

дамски рокли

3

8

206 250

825

82 500

150

мъжко сако

2

6

150 000

600

135 000

300

мъжки ризи

4

12

150 000

600

72 000

160

мъжки
панталони

4

10

180 000

720

108 000

240

Общо

30

60

1731 250

6 925

788 000

1560

Тези данни ни показват, че едно работещо бездетно двучленно семейство или просто двойка, живееща на семейни начала изразходват за горните артикули облекло около 16% от бюджета на домакинствата с доходи около средните за страната. Те пазаруват облекла в средната ценова категория.

Нека да не задължаваме потребителите (дори и морално) да пазаруват само български стоки и да имат свобода на избора. Но ако тези 1 млн.потребители купуваха при условия на честна и взаимно отговорна търговия само половината от тези облекла от български производители, те биха създали около 3500 работни места на година. Разбира се ние взехме само една част от пазара на облекло, в който годишно се разиграват около 1.2 млрд.лева, където потребителите изразходват едва около 4% от доходите си. Съвсем лесно е да се види ефекта върху потреблението и производството в други сфери, като обувки, храни, козметика и т.н.

Какво би загубил, ако потребителя купува българските стоки. Вероятно при взетия от нас пример това двучленно домакинство ще трябва да заплати българските стоки с около 10% по-скъпо, от вносните стоки, което в рамките на една година е около 150 лева или за половината от тези стоки 75 лева. Но с тези 75 лева, тези двама потребители могат да си купят екология, купуват си гаранция за качество и обезпечение за възвръщаемост на парите при евентуална рекламация от индентифициран производител, обезпечават ново работно място и потенциален потребител за услугите или продукта, който е създаден от самите тях, участвуват в справедлива търговия, без кавички.

Но ние няма да налагаме нашето мнение, ще предоставим избор на потребителя - да бъдем взаимно отговорни или просто алергични и индиферентни...

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News