English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
18 Октомври 2017
31/01/2006
Пазара на облекло и текстил в Румъния

Когато говорим за Румънския пазар на облекло може да направим много аналогии с българския пазар. Със доходи на населението от порядъка 120 - 140 щатски долара средно за страната и около 300 долара в Букурещ, намираме слаб пазар на облекло в Румъния, в контраст със силно развитото и ориентирано за експорт местно производство. Около 55% от доходите на потребителите се изразходват за храна, оставяйки много малко възможности за покупка на нови облекла. Въпреки това с население от около 23 милиона души, Румъния представлява интерес за производителите на облекла в България, поради географската ни близост и известни различия в специализацията на производство. Намираме информация, че България доставя 1% от облеклата в Румъния в стойностно изражение и 0.52% в количествено. Това се дължи предимно на операциите на интернационални компании в България, но и някои български фирми имат принос за тази цифра.

По официално изнесените данни от Румънската страна за 11-те месеца, съдим, че вноса на облекло и текстил през 2005 година възлиза на около 3.3 млрд евро, при 0.5 % увеличение спрямо 2004 година.

При текстила и преждите 69% от вноса (в количествено изражение) идва от ЕС, на втора позиция е Турция с 15.5% и на трета Китай с близо 6%.

При облеклото безспорният лидер на пазара в количествено изражение е Китай с близо 43% от общия внос внос, следван от ЕС с 30% и Турция с 17% от вноса. Разбира се цифрите в стойностно изражение говорят друго. Според тях Китай заема едва около 6% от общия внос, с цифра от около 20 милиона евро. Разбира се ние няма да вземем това за даденост.

По метода на огледалната статистика стигаме до извода, че официалната цифра по вноса, трябва да бъде удвоена. В потвърждение ще споменем няколко факта. Само износа на ЕС за Румъния за 2005 е около обявените от националната румънска статистика обеми за внос от цял свят. Информацията от Румъния за внос на облекло и текстил от Китай и Турция са в ярък контраст със стокооборота за около 1.5 и 4 милиарда щ.д. съответно с тези страни, в които търговията с текстил е преобладаваща. Около 8000 са фирмите, регистрирани в Румъния с китайско участие. Един интересен факт, който говори за добрите връзки на Китай с пазара в Румъния е, че предишния китайски президент (1993-2003) Jiang Zemin владее румънски език.

Не трябва да пропускаме и куфарната търговия, както от Китай така и от Турция. Турски източници поставят Румъния на трето място след Русия и Украйна с най-голям дял в този сенчест бизнес, който носи годишно близо 10 милиарда долара кеш на южната ни съседка. В страните, които доминират на пазара, освен Китай и Турция, трябва да отбележим италианското присъствие в по-високия пазарен сегмент.

Към това трябва да прибавим и сенчестата икономика, свръх-производството при ишлемето и изобщо всичко, което се случва в България. По оценка на специалисти пазара на облекло в Румъния расте около 8% ежегодно.

Основната търговия е съсредоточена в Букурещ. С население от близо 2 милиона души, Букурещ е най-големия град в Източна Европа и е само на 80 километра от Русе. Според едно изследване на Mercer Human Resource Consulting (MHRC), Букурещ има най-ниския стандарт на живота от столиците в Европа, като за това допринасят и ниските цени на дрехите. Това го нарежда на 129-о място, за сравнение Лимасол, Кипър е на 95-о място.

Едно проучване на пазара на облекло може да започне от любимите за търговия улици Calea Victoriei, Bulevardul General Magheru и Calea Vitan. Наред със магазините от общ характер, ще намерим и магазините на фирмите, които са ни известни като имена Benetton, Kookai, Tiffany & Tomato, Steilmann, Stefanel, Morgan и много други . Добре е да обърнем внимание и на местните производители и дизайнери Miss Moda, Rebeca Rita, Janine, Levintza & Botez.

Навлизането на пазара не е лесно, но дали е лесно да навлезем и на българския пазар. Една от възможностите за производителите на облекло да бъдем забелязани е да се появим на изложението Modexpo в Букурещ, което вече се провежда два пъти годишно. Но не трябва да бъдем големи оптимисти за резултата. Ако трябва да обрисуваме по-ясна картина за характера на изложението, може да го оприличим повече на изложенията у нас тип "базар", отколкото на B2B. Но ние вече знаем, че предприемачите са тези, които трябва да обърнат дори и препятствията във възможности. Затова и на това изложение има български фирми, които са участвували само по един път, има и други, които правят последователни участия. Ако се доверим на анкетата на организаторите на изложението, голяма част от изложителите са били доволни, както от установяване на нови контакти, така и от получаване на поръчки по време на последното изложение. Предвид наближаващото влизане в ЕС на България и Румъния, българските производители на тъкани могат да започнат подготовка за навлизане на пазара с посещение през тази година на едно ново изложение "Румънски дни на платовете" от 23-24 март 2006 г. www.romaniafabricdays.com

Нашето име може да се появи и в специализираното списание "Диалог". По-бързите могат да си наемат направо магазин в новооткрития Anador Center и да следим за новите проекти за шопинг центрове.

Съвсем логично е да потърсим опита на крайдунавските фирми в търговията с Румъния. Според изследване на агенция Alpha Research от м.септември 2005 година сред 302 фирми от общините Русе, Силистра и Свищов, проличава необходимост от повече информация за пазара, както и финансово подпомагане на усилията на участниците.

Сред фирмите, които търгуват с Румъния (около 70 фирми, от които 50 инцидентно и 20 по-активно), основните им коментари са свързани с бюрократични и технически пречки като транспортни връзки (!!!), митнически тарифи и такси, граничен режим, бюрокрация. Ето какво показват другите ни проучвания. Търговският режим на Румъния през последните години е либерализиран, няма необходимост от лицензи. Румънските мита и тарифна система е в унисон със стандартите на ЕС и Брюкселската хармонизирана система за класифициране на стоките. Но митата са по-високи от тези в ЕС - за текстила например стигат дори до 40%. Но каквото и да се случва, каквото и да ни се каже, нека да не забравяме, че след 335 дни тези "препятствия" ще отпаднат.

В Румъния може да регистрираме собствена фирма, да репатрираме капитали и печалба, след изплащане на задълженията си към държавата. Минималният капитал е толкова нисък, че не подлежи на коментар. Не се прави разлика между компаниите на местни и чужди лица. В Румъния е въведен 16% плосък данък, чиито предимства се защитават от много наши водещи икономисти. На сайта на Търговската палата на Румъния www.ccir.ro ще намерим адреси на консултански фирми.

Когато кроим международните си планове, да не забравяме, че Румъния е в непосредствена близост с пазар на 200 милиона потребители.

Други материали:
Decathlon се разширява в Румъния 
Decathlon в Клуж, Трансилвания
C & А ще отвори още две или три магазина в Румъния през тази година
H&M планират нови магазини 
H & M – резултати и пазари 
Lindex с експанзия на Изток
Нови брандове, стари цени

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News