English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
19 Октомври 2017
17/07/2007
Цели на съвременното обучение по моден дизайн

През 70те години, когато нашето поколение дизайнери навлизаше в шевната и трикотажната индустрия, попаднахме в разгара на битката за утвърждаване на професията моден дизайнер в промишлеността. Може да се каже, че в следващите десет години дизайнерите извоюваха свое достойно място в процеса на модното производство, и почти нямаше предприятие в България, което да работи без дизайнер - на щат или на хонорар. В този процес множество дизайнери вложиха много труд, талант и усилия; трябва обаче да се напомни, че в битката не бяхме сами. От една страна, СБХ ни оказваше могъща подкрепа, от друга страна предприятията бяха мотивирани да представят колекции на високо ниво. Що се отнася до внедряването на нови модели, то не беше по-различно от средното световно ниво - от 30 до 50% от представените и одобрени модели се предлагаха за договаряне и влизаха в производство.

През 1990 г. картината рязко се смени. Промени се профилът на вътрешната търговия, загубиха се външни клиенти, предприятията останаха без договорени количества, започнаха масови уволнения - първо - контрольорите по качеството, след това - дизайнерите. Някои от големите предприятия успяха да оцелеят, особено тези с клиенти - западни търговски фирми, но повечето загинаха. Това не се дължеше единствено на специфичните български условия, но и на развитието на модните пазари и международното разделение на труда, което през 90те години започна да се променя. Производството отиваше там, където заплащането на труда беше пренебрежима величина, която компенсираше и транспортните разходи - тоест, все по-на изток, а потреблението отиваше там, където има пари - тоест, все по на запад (изток и запад тук, разбира се , са условни понятия). През това време - 90те години, в България започнаха да се създават хиляди фирми и фирмички - производители на облекло. Част от тях изчезнаха през големия срив 96/7 г., част обаче се закрепи; създаваха се още фирми. Болшинството от тях се вкопчиха в ишлемето като панацея и не само не им минаваше през ум да създават собствени колекции - те дори с възмущение отхвърляха тази идея като кощунствена.

За съжаление, обаче, на изток се беше появила огромна производствена сила - Китай. Поради голямото разстояние при поръчки Китай сам си произвеждаше необходимите тъкани или трикотажни платове, така че усъвършенстваше не само шевните , но и текстилните си технологии. Единственият минус беше, че за да запази цената, Китай приемаше поръчки само в серии от 20 000 бройки. Китай, обаче, още преди десетина години се ориентира към производство със собствен дизайн, което, разбира се, многократно вдига печалбата на производителя. Това беше удачна предпазна мярка, защото в момента евтиното производство се прехвърля още по на изток - във Виетнам.

Това, което Китай разбра - а именно производството със собствен дизайн, за съжаление не е разбрано от много фирми в Европа, а и в България като част от Европа. За 2005 г. Евростат отчита нарастване на производството само в две европейски страни - Словакия - с 23 %, и България - с цели 132 %. От икономическа гледна точка този показател не е особено ласкав - това означава, че множеството малки, средни и големи фирми, които произвеждат облекло в България, разчитат предимно на срамното и неоправдано ниско заплащане на производствения труд. Същевременно се оказва (цитирам данни от семинара на Дружеството за българо-немско техническо сътрудничество и БАПИОТ, който се състоя на 1 декември 2006), че има фирми, които не ползват технологии за по-бързо и качествено производство, да не говорим за нови технологии. Нормите се определят като необосновано високи, само и само да се намали заплащането, без да се мисли, че добре организираното производство може да донесе по-висока печалба на собственика, без при това да се подценява заплащането на работника.

Все пак, радостното е, че добре организираните и управлявани фирми започват да приемат идеята за излизане на международните пазари със собствен дизайн, а на вътрешния пазар - и със собствени магазини, за да затворят цикъла производство - потребление. Българските фирми имат нужните предпоставки за това - те работят в трудни условия, повечето от тях са малки по европейските критерии и много гъвкави, готови бързо да се настройват за смяна на моделите и бърза реакция на пазара. Ръководствата им и/или собствениците постепенно се настройват на колекции собствен дизайн, а има и фирми, които успешно предлагат и продават собствен дизайн на международните пазари.

Тук изниква въпросът - предлагат ли им ВУЗовете добре обучени и готови за работа млади дизайнери, които да им помагат, да създават характер и собствен стил на предприятието, и най-вече да предлагат продаваеми колекции и потенциални пазарни хитове. Ние като че ли още не си даваме сметка, че отварянето към Европа означава не само българи, работещи в Европа, но и чужденци, привлечени на работа в България.

Мотивация на студентите

Професията моден дизайнер е привлекателна, за което свидетелства големият брой кандидат-студенти. Разбира се, много от тях смятат, че модният дизайн - това са бляскави модни ревюта и причудлив личен стил на обличане.

Една от целите на доброто обучение тук е да се изясни на студентите, че ролята на дизайнера е значително по-сложна и отговорна, и обхваща множество знания и умения, които трябва целенасочено да се възприемат и развиват:

Талантът - считаме, че той е даденост, тъй като няма учебно заведение на света, което да го създава.

Рисуването в модния дизайн е помощно средство за прецизно пресъздаване на идеята, достатъчно ясно, за да може да се изпълни образецът на модела по рисунката. Съвременните тенденции в модната рисунка се отдалечават от прекомерното издължаване на фигурата, търсят се по-близки до нормалните пропорции, фигурата се изобразява в ситуация, ходеща, седнала, клекнала. Търси се връзка между характера на колекцията или модела и изображението на фигурата - то може да е иронично, карикатурно, преувеличено...Колекциите еднородни облекла се изобразяват в редица (line-up), и се търси проследяване развитието на модела от първите бързи скици до уточнения проект. Рисува се в традиционния работен размер А4. Важно е освен това студентите да усвояват бързото и удачно изобразяване на различни структури и материали.

Идеите. За развитие на фантазията и мисленето на студентите трябва да се задават абстрактни задачи, които да дават възможност за всевъзможни собствени интерпретации. Важно е освен това да се работи с нетрадиционни материали, да се търсят форми, далечни от традиционните представи за облекло.

Необходимо е освен това да се задават задачи за търсене на модни вдъхновения във времето и пространството, в изкуствата, в природата, в градската среда, защото това може да спомогне за зараждането на интересни съвременни модни идеи.

Модната информация. Студентите трябва да се обучават как да ползват професионалната прогнозна модна информация по отношение на колорита, стиловете, силуетите, как да намират достъп до нея. Особено полезни в това отношение са списанията International Textiles, Fashion Forecast, Textilforum и др.; те трябва да се запознаят и с изданията на Pantone за текстил и трикотаж и как да се ориентират по тях за модните цветове.

Добро средство за модна информация, разбира се, е и fashion TV, както и някои Интернет сайтове, но не бива да се забравя и "живото" облекло - модни изложения у нас и в чужбина, магазините, дискотеките и клубовете, улицата...Чрез целенасочени задачи студентите трябва да свикват да гледат на света около себе си като източник на модно вдъхновение...

Конструиране, мулаж . Съвременните изисквания към дизайнерите включват и добро познаване на методите на конструиране, конструкторски умения, познаване на компютърни програми за конструиране и размножение на кройки. Мулажът е не само метод на конструиране на кройки, но и метод на обемно проектиране, който широко се използва в някои страни. Той е много интересен и полезен за студентите, защото могат да видят осъществени идеите си, и съответно са ги коригират, ако е необходимо.

Шиене. Едно от условията в множество младежки дизайнерски конкурси е предлаганите колекции да са конструирани и ушити от автора. Това, разбира се, не касае всички студенти, но въпреки всичко дори елементарното познаване на шевните технологии може да помогне на младия дизайнер при създаване на една добра и обмислена производствена колекция.

Маркетинг и икономика. Глобализацията и новите форми на търговия изискват задължително обучение по маркетинг и икономика. Без да бъдат превръщани в счетоводители, студентите трябва да познават маркетинговите принципи и икономическата основа при създаването, промоцията и реализацията на модния продукт.

Познаване на потребителските групи. През последните десетина години модата все повече губи своята диктаторска роля и все повече се стреми да следва желанията и предпочитанията на своите потребители. Затова е изключително важно модният продукт да се адресира към определени (целеви) потребителски групи, и съответно тези групи трябва добре да се познават. Мотивацията на потребителите, техният психографичен профил, йерархията на потребностите, поредици от социологически изследвания показват, че потребителите не бива автоматично да се разпределят по възраст, финансово състояние, професия и т.н., а взаимозависимостите им с модата са много по-разнообразни и взаимообусловени. Именно това трябва да се осъзнае и използва от студентите по моден дизайн.

Ревюта, витрини. Организация на модни ревюта, подреждане на щандове и витрини на модни изложения, оформяне на каталози на фирмата - всичко това са знания и умения, които работодателите очакват от младите дизайнери.

Собствено портфолио - умението да се направи собствено портфолио за кандидатстване за работа или участие в конкурси създава първата представа за младия дизайнер, която трябва да бъде колкото може по-благоприятна. Това умение помага и за редица други дейности, свързани с професията на младия дизайнер.

Устна защита на собствената концепция. Много важно е дизайнерите да могат да обяснят и отстояват концепцията си, включително и във враждебна среда.

Компютърни умения - абсолютно задължителни умения за един млад дизайнер, освен базовите компютърни умения, са работата с Photo shop и Corel Draw, CAD-CAM системите, Artist.

Чужди езици - за събиране на информация, за познаване на модната терминология, както и за комуникации и стажове в чужбина доброто владеене на чужд език е задължително професионално качество.

Опознаване на промишленото производство, стажове. За студентите е важно и необходимо да познават в подробности пътя на дизайнерския продукт от проекта, през подбора на материали и аксесоари и ушиването на образеца, подготовката за производство - кройки, размножаване, пробна серия, поръчването на количества материали, производството на облеклата и постъпването им в магазините, както и реакцията на клиентите. Във всеки един компонент на този процес може да се наложи бърза промяна - вид материал, разцветки, някои дребни промени в модела, които примерно увеличават търсенето или улесняват технологията на ушиване. Дизайнерът трябва да може веднага да реагира и да предлага необходимите идеи и компромиси.

Разбира се, много неща се учат, когато се започне работа в дадено предприятие - всяка фирма има свои тънкости и специфики, но има принципни неща, с които студентите могат да се запознават предварително. Много важен е обаче стажът в различни фирми, и то по възможност - по-дълъг, както и обмен на студенти за стаж в чуждестранни фирми.

Като сравняваме учебната програма по моден дизайн на НБУ с програми на сходни учебни заведения, както и от доклади и разговори с колеги на международни семинари, посветени на обучението по моден дизайн в Европа, стигаме до извода, че проблемите в обучението и реализацията на младите дизайнери до голяма степен са подобни, и са свързани главно с връзката производител/дизайнер. В това отношение трябва да се работи целенасочено за създаване на добри и устойчиви контакти между производителите и висшите учебни заведения. Освен това, въпреки че конкуренцията между ВУЗовете е здравословна, смятаме, че трябва да обединим усилията си за намиране на подходящ начин да представяме нашите абсолвенти пред професионалната общност - производители и журналисти, може би под формата на национален, а на по-късен етап - и международен конкурс за дипломанти по моден дизайн. Могат да се намерят и други форми, въпросът е да се мисли и действа съвместно и целенасочено.

Автор : Теодора Момекова - преподавател в НБУ, дизайнер, председател на УС на АБДтм.

Други материали:
Таланта срещу икономиката
Да бъда или да не бъда ... дизайнер?
Поглед към младите дизайнери от другата страна

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News