English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
21 Октомври 2017
01/04/2007
Дизайнерите, врагове на дизайна

В името на провокацията ще започна с твърдението, че дизайнерите мамят. Съжалявам, но е истина. Твърде голяма е враждебната реакция срещу дизайна днес и тя е защото дизайнерите мамят.
И вече трябва да кажа защо. Дизайнерите мамят защото са арогантни. Блогове, сайтовeтe са пълни с дизайнери, които крещят, колко е ужасно, че благодарение на Macs, Web 2.0 и YouTube сега всеки е дизайнер. Дизайнът е с понижено качество, разрушителен, оскърбяващ. Подтекста на това твърдение е разбира се, че истинския дизайн може да бъде правен само от големите звезди дизайнери.
Това обаче просто не е правилно. Демокрацията в Дизайна е вълната на бъдещето. Необикновеният дизайн може да бъде направен само от големите звезди дизайнери. Но дизайна на нашата музика, на нашите дрехи, дизайна на нашето обкръжение - ние всички правим дизайна на нашия живот. И с все повече и повече "инструменти", ние масата, искаме да създадем нещо, което ни е докоснало по време на някое пътуване, по време на голямото пътуване на нашия живот.
И ето го урок номер Едно.  Процеса на дизайн и управление на процеса дизайн се променя радикално. Моето "АЗ" излиза от сцената,  "инструментите" са достъпни и всеки иска да участва. Хората искат да участват в дизайна, водени от същите чувства,  привличащи децата към заграденото от четири дъски пространство с пясък. Както децата си играят моделирайки с пясъка, така и хората искат да участват в дизайна, така че дизайнерите трябва да знаят как да ги привлекат в "пясъка". Това е голямото предизвикателство.
Нека да поговорим за арогантността на архитектите. Преди време, когато пишех за архитектурата, излъчихме конкурс. Когато стана време да излъчим победителите, погледнах към архитуктурните списания. В никое от тях нямаше хора в сградите, те бяха необитаеми. И повечето от тях все още са такива. Сега вече умните архитекти ангажират масата за техния дизайн. Ние сложихме хората вътре в сградите. Ние вмъкнахме хората в разговора за техния собствен живот.
Така че едно от предизвикателствата за Дизайна е как да превключиш скоростите от създаване "за", до създаване "със". Може би обекта на дизайн не е завършен продукт, а комплект от инструменти, който позволява на хората да създават техния опит за самите тях. За щастие дизайна има прекрасни инструменти. Всъщност дизайна се разви от обикновена практика до мощна методология на Дизайнерско мислене, което си мисля, че ще трансформира обществото. Така аз разбирам Дизайна, с главно Д, този Дизайн, който движи модата, графиката, продуктите, услугите в образованието, транспорта, икономиката и политиката. Дизайна може да бъде начин на допир с живота, философия на живота. Но това може да стане, само когато дизайна на собственото его завърши и Дизайна на разговора започне.
Но нека да се върнем отново на враждебната реакция срещу дизайна. Дизайнерите мамят, защото те игнорират и по-специално устойчивостта. Обвинението срещу дизайнерите е, че те създават боклуци, които замърсяват планетата. Това е аргумента. Пример - при компютрите и компанията Apple. Те имат чудесни програми за рециклиране. Но нямат програми, които да използват един продукт отново и отново и да го надстройваш. Те не търсят устойчивостта.  
И така нека да си зададем този въпрос, дали търсим устойчивостта в нашите компютири, телефони, коли и къщи, дори и дрехи. Те ни засипват...Голямата цел за Дизайна - целта за която трябва да работим през остатъка на живота си е устойчивост.
Модата е несъмнено една от най-креативните области на дизайна. Но какво значи да създаваш мода в контекста на устойчивостта. Може би да сменим материалите. Как може да  създаваш моден процес, който се фокусира на създаване на нови продукти няколко пъти в годината, който позволява използването на материалите повторно по различен начин. Или дали дизайнерите трябва да създават дрехи, които да издържат повече от един или две сезона. И защо органичните метариали и бамбука или памука толкова скъпи. Как се правят цените на тези неща. Трудни въпроси.
Нека да спра да задавам въпроси и да направя предложение. Избегнете следващото пътуванe до седмицата на модата в Милано и идете в някой резерват. Посетете сиуксите или шейените, тези хора са живели устойчиво много преди това да стане модно и необходимо. Има много остатъци от тяхната еко-култура. Научете се от техните съвременни майстори на тъкане, рисуване, бижута, които са най-иновативните в света.

Добре, достатъчно нараних дизайнерите. Сега нека да кажа какво направих и аз. През 90-те години бях редактор на уводната статия на Business Week и бях гласът на авторитета.
Това се промени преди няколко години. Масовизацията на производството и знанията и неговите аутсорсинг към Азия, остави американските компании да се състезават без печалби. Когато не можеш да се състезаваш на базата на стойност или качество, имаш проблем. Така че бизнес обществото прегърна теорията за иновацията. Създадоха се много нови неща.
Но как хората, прекарали живота си, използвайки лявото полукълбо на мозъка си, започнаха да използват и лявото и дясното. Как хората започнаха да демонтират техните стари проблеми на части и да извличат поуки и отговори от тях и се научиха да гледат на проблемите с нови очи и да интегрират частите в нов продукт. Благодарение на дизайна и дизайнерското мислене. През изминалото десетилетие дизайна се превърна в изразително, формално средство за разрешаване на проблеми, което се използва често в бизнеса и обществото.  Дизайна се фокусира върху наблюдението на човешкото поведение на потребителя, клиента, или ученика, той се базира на повторението и скоростта, на възможността да се създава, а не разрушава, търси нови опции и възможности, зависи от способността му да се свърже с голямата емоция и оптимизъм. Това промени вярата на много шефове и в големите компании.
Така направих и аз. Аз изоставих уводната статия и излъчих рубриката "Иновация и Дизайн" преди около 2 години. Имаме успех. Имаме вече партньори в т.ч. колумнисти, имаме и блог. Създадохме глобално общество за обсъждане на дизайна. Имаме списание, защото знаем, че много от мениджърите рядко сядат пред компютъра. В момента съм мениджър на 8 души, от които 6 дами в трийсете години, още един мъж на същите години и една млада дама в двайсетте. Ние имаме съвсем различен подход за писане от йерархическия подход, който имахме преди години. Нашата работа днес е като журналисти да бъдем куратори между групите и аудиторията ни, като всеки се занимава с различен ресор. Ние създаваме истории заедно с нашите читатели. Разговора е в съдържанието. Това, за което пишем не е завършена история, а нещо което продължава. И това е разговорът. И тъй като повечето разговори не стигат до някакво заключение, те продължават.
Една крайна гледна точка на езика. Иновация и Дизайн. Бизнес хората не обичат думата Дизайн. Те я свързват веднага с облеклото или домашен интериор. Те искат да го наричат Иновация. Те обичат да казват "визия", каквото и да значи, искат да казват "имагинерно", каквото и да значи, но не харесват думата "Дизайн". Помислете !
Аз решавам този проблем, наричайки го бананов. Иновация, дизайн, еко-имагинерно, наричайте го както искате и създавайте вашия дизайн. Защото вашия дизайн е онова велико нещо, което има потенциала да промени нашия живот по неизброими начини, на неизброими места.
Автор на статията е Bruce Nussbaum.
http://www.businessweek.com/innovate/NussbaumOnDesign/archives/2007/03/are_designers_t.html

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News