English English| Български Български | Africa Africa

Tune-In :: Textile Universe News
20 Октомври 2017
06/12/2006
Мениджъри и търговската система

Днес ние ви казваме "изследвайте потребителя", утре друг ще ви каже "изучете пазара".  Истината е, че мениджърите имат твърде малко време, и че "рационалното изключване" е един от пътищата за преодоляване на кризата в недостига на време. И все пак не може да се изолираме и да игнорираме процесите, протичащи в световен мащаб. Някои от документите на Световната Търговска Организация (СТО) са важни и ни засягат. И ние трябва да ги разучаваме, за да открием възможностите предоставени от глобализацията.
Бизнеса и търговската система
Грешка е да мислим, че търговията се извършва между нациите. Бизнеса се извършва между отделни фирми, а правителствата на една или друга държава разделят най-често фирмите на "наши" и "чужди", поставяйки ги в различна среда, чрез прилагане на квоти, мита, здравни стандарти и др. Така например привържениците на протекционизма в търговията в България продължават опитите за изграждане на лаборатории по текстила, които уж трябва да спрат вноса, а ефекта им ще бъде по-скоро да спрат производството в страната. Това наричаме опит за регулация, а за нейното значение може да съдим по това, че тя е включена от Майкъл Портър, като един от факторите движещи индустрията, заедно с технологията, макроикономиката и предпочитанията на потребителите. 
Особено силно е влиянието на регулацията в международния бизнес. Компаниите, опериращи на международните пазари трябва да познават добре регулаторната система, да разбират не само езика, но и да приемат стила и методите на местните администрации.  Дори фирмите, опериращи само на националните пазари са принудени да се съобразяват с регулацията, тъй като международната конкуренция нараства.
Йерархията на международните институции в търговската система
Търговската система е комплект от правила и процедури, които създават регулативна рамка за международните сделки. Въпреки, че икономическата теория ни казва, че правителствата трябва да прилагат свободна търговия, облагодетелстваща по-конкурентните на базата на сравнението, на практика много правителства регулират вноса и/или износа. Близък пример за ролята на държавата като регулатор в текстилната търговия е съседна Турция, по-далечния е световния монополист Китай.
Трудно е да открием коя е водещата регулация, ако не познаваме йерархията на институциите в търговската система.
-На първо място стоят многостранните споразумения. Това са тези спогодби, покрити от Световната Търговска Организация (СТО) и приети от нейните членове. Някои от организации като ILO (МОТ) , ISO (МОС) и други имат също определени компетенции.  
-След това следват споразумения, сключени между членове на СТО, като например споразумението за държавните поръчки.
-Регионалните търговски спогодби - специални търговски зони, митнически съюзи се наблюдават от СТО. Такива са AFTA, ASEAN, MERCOSUR.
-Преференциални търговски споразумения с развиващите се страни. Такава е конвенцията от Ломе (Cotonou agreement) и т.н.;
-Националните регулации и процедури. Те могат да произтичат, както от поетите международни ангажименти, така и от едностранно обявени процедури.
Споразумението в рамките на СТО представлява кодекс по търговски въпроси. СТО е регулатор на правителствени действия, които засягат търговията и условията за конкуренция. Споразумението на СТО изгражда дисциплина за тарифи, квоти, субсидии и други търговски въпроси, като защита на интелектуалната собственост, норми и др. Форума в рамките на СТО разглежда възможностите за намаляване на бариерите пред търговията. Влиянието на регулативната рамка на СТО върху фирмите е практически голямо и поради тази причина функционалността на тази организация е важна грижа за мениджърите на фирмите. 
Философия на СТО
Основната философия на СТО е, че отворените пазари, не-дискриминирането и световната конкуренция при внос и износ са благоприятни за благополучието на нациите. 
Принципа на не-дискриминацията има две измерения: третирането на база предоставяне клаузата на "най-облагодетелствана нация" (MFN) и национално приемане на вносните продукти.
Клаузата "Най-облагодетелствена нация" изисква, продуктите произведени от дадена страна-членка на СТО, да бъдат третирани по същия начин, както стоки с произход от коя да е страна. Така, ако ние изнасяме облекло за Русия и тази страна скоро стане член на СТО, то нашия износ ще бъде третиран еднакво с всички други страни, членки на СТО.
Правилата за националното приемане изисква, че вносните стоки, веднъж след като към тях са приложени гранични мерки като плащане на мита, ДДС и др, трябва да бъдат третирани не по-малко благоприятно от стоките, производени от страната вносител. Подобно третиране на стоките наблюдаваме в Азия, където някои стоки, третирани като луксозни имат допълнителни такси.
Като бизнес-перспектива правилата на СТО създават предвидимост при достъпа на фирмите до външните пазари. Ето защо е важно фирмите и техните асоциации да бъдат в непрекъсната връзка с правителствата си, за да се чуе техния глас на масата за преговори в СТО. Разбира се, когато едно правителство участвува в различните преговори, последното взима също така под внимание гласа на потребителите, на търговците, профсъюзи и други групи от обществото.

Адаптирано по материал на Михаел Костецки (следва продължение).

Коментари

Ако желаете да добавите коментар, моля логнете се!

© 2006 Tune - In All rights reserved Studiо ITTI
Web Based Solutions
USAIDСайтът е изработен с подкрепата на проектa на Американската агенция за международно развитие "Алианс доброволци за икономически растеж"
Tune-In :: Textile Universe News